Москва налива стотици милиони долари в агресивно изграждане на транспортна и търговска инфраструктура в украинските територии, които е завзела. Проектите неумолимо вграждат окупираните райони в Русия и подкопават исканията на Киев и неговите съюзници за връщане на земята, показва обширен репортаж на Reuters.

Кадри, публикувани онлайн от украински бойци, документират многократните им саботажни атаки срещу огромна железопътна система, изграждана от Русия през окупираните територии на Украйна. Но усилията им не са достатъчни, за да спрат бързата индустриална експанзия на Москва.

Атаките срещу руските вериги за доставки са оказали слабо въздействие. Затягането на руския контрол потиска усилията на опозицията, каза един украински боец, Орест, използвайки военната си позивна от съображения за сигурност, докато действа зад вражеските линии в Донецка област. „Железопътната линия е дълга стотици километри“, каза той пред Reuters. „За съжаление не сме всемогъщи.“

Според Кремъл тези окупирани региони представляват „Новорусия“ и там кипи от активност.

Докато Москва води опустошителна война срещу украинските сили на запад, тя налива стотици милиони долари в агресивно, дългосрочно изграждане на транспортна и търговска инфраструктура в районите, които е завзела на изток и юг, установи разследване на Reuters. Разходите, които надхвърлят средствата за развитие, отпуснати на други руски региони, улесняват транспорта на войски и военна техника, както и на зърнени и минерални ресурси, показва репортажът. Строителните проекти служат и на дългосрочна цел на Москва – приобщаване на завзетите територии в Русия, включително района на Донбас, чиято съдба е в основата на подкрепените от САЩ преговори за прекратяване на войната.

Репортажът показва първата подробна картина на трансформацията на контролираната от Русия Украйна, която се случва по време на окупацията. Това проучване се основава на анализ на хиляди сателитни снимки, официални руски тръжни документи, публични изявления, данни за износ и превоз на товари, както и интервюта с десетки украински служители и бивши жители на окупираните райони.

На въпрос за изграждането на инфраструктура от Русия в окупираните територии, украинският президент Володимир Зеленски даде Крим като пример. Той заяви, че руските инвестиции там са „фасада“, която не е от полза за жителите на украинския полуостров, който Москва анексира през 2014 г. „Не прилича на някакъв модерен курорт“, каза той в интервю. „Всичко е милитаризирано.“ Офисът на Зеленски не отговори на искане за коментар относно пълните констатации от разследването.

Служител на Белия дом заяви, че президентът на САЩ Доналд Тръмп работи много усилено за прекратяване на войната и иска да сложи край на безсмислените убийства.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред Reuters, че четирите територии са неразделна част от Руската федерация и „субекти на Русия“. „Това е записано в конституцията на страната.“

Работата по така наречената система „Новорусийски железници“, която включва планирана линия от 525 км, стартирала през 2023 г., годината след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, е в пълен ход. Маршрутът ще обхване регионите Донецк и Луганск, които съставляват Донбас, както и Запорожие и Херсон.

Русия планира да построи и нова магистрална обиколка и железопътна линия на дълги разстояния, свързващи окупираните територии с континенталната част на Русия и Крим. Магистрала „Новорусия“ си проправя път през тези завзети територии като част от 1400-километрова магистрала „Азовски пръстен“, която ще свърже регионите с Русия и стратегически важния Крим.

Окупираните украински пристанища, които до голяма степен бяха неактивни през първите години на войната, бяха обновени и отворени отново под руския флаг във вътрешното Азовско море, което се свързва с Черно море. Сателитните снимки, направени през август миналата година на град Мариупол в Донецк, показват ново съоръжение със сребърен купол с дължината на футболно игрище, изникнало на доковете по време на руската окупация. Наблизо се вижда и планина от нещо, което прилича на въглища, подготвяни за износ.

Сателитният анализ използва модел за машинно обучение, за да обходи хиляди оптични и радарни изображения и идентифицира основни строителни обекти. Той установи, че между 2022 г. и 2025 г. в четирите окупирани територии и близките руски райони, с които са свързани, са построени, ремонтирани или модернизирани над 2500 км железопътни линии, магистрали и пътища.

Мащабът на инвестициите и дългосрочният характер на инфраструктурните проекти показват, че Кремъл няма намерение да върне териториите на Украйна като част от бъдещо мирно споразумение, според Каролина Хирд, сътрудник по национална сигурност във вашингтонския Институт за изследване на войната. „Начинът, по който Русия инвестира сериозно в промишлеността и икономиката в окупирана Украйна, за да може да извлече печалби от окупацията, също така финансово обвързва Украйна с Русия“, каза тя.

Това е мрачна новина за Украйна и нейните европейски съюзници. Те настояват Москва да върне завзетата земя и категорично отхвърлиха призивите на САЩ Киев да се откаже от контрола над целия Донбас като част от всяка сделка за прекратяване на четиригодишния конфликт.

Москва е обявила за продажба и десетки ценни стокови активи в окупираните райони, показват документи от руския държавен търг. Те включват мини и земеделска земя – като например правата за разработване на едно от най-големите златни находища в Украйна, които бяха погълнати от руска минна компания през април 2025 г.

Руското министерство на транспорта и „Новорусийски железници“, руско държавно предприятие, създадено през 2023 г. за надзор на строителството и поддръжката на железопътните линии в окупираните територии, не отговориха на запитвания относно напредъка на инфраструктурните проекти.

Москва не крие това, което смята за свои исторически претенции към Източна и Югоизточна Украйна, нито амбициите си да обедини регионите с това, което смята за нейно. А президентът Владимир Путин има грандиозни планове за „Новорусия“ – термин от царското имперско минало на Русия, който съвременните националисти използват, за да опишат териториите.

Русия е отпуснала около 11,8 милиарда долара федерални средства за развитие на четирите окупирани територии в Украйна между 2024 и 2026 г. като част от програма за приоритетни национални проекти за развитие. Това е почти три пъти повече от общите средства, отпуснати на около 20 други федерални региона, насочени към подобни проекти, показват данните.

Путин очерта визията си за териториите в публично обръщение на 30 септември, за да отбележи третата годишнина от тяхното „обединение“ с Русия. Регионите са пострадали от опустошенията на войната и десетилетия на пренебрегване, каза президентът, а Русия е прокарала 6350 км пътища там през последните три години. „Стартира мащабна програма за социално-икономическо развитие, програма за възраждане на нашите изконни, исторически руски земи“, заяви Путин.

Москва в момента контролира около една пета от Украйна, включително по-голямата част от четири области: Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска. И официално заяви, че и четирите са част от Русия. Ходът на Русия за анексиране на териториите беше осъден от Украйна и нейните западни съюзници като незаконно заграбване на земя.

Новите пътни и железопътни връзки, които се изграждат, вече позволяват на превозни средства и влакове, превозващи хора и стоки в и извън Украйна, да заобикалят Кримския мост, според местните и московските власти. Преди това мостът беше единствената руска пътна и железопътна връзка с Крим, позволяваща транспортирането на войски, гориво и оборудване до Украйна през полуострова. Той се оказа пречка за руските военни и търговски потоци, като многократните украински удари причиняваха закъснения и смущения.

Според изявления, публикувани онлайн от „Новорусийски железници“ и руския железопътен регулатор през август миналата година, от 2023 г. насам Русия е похарчила около 425 милиона долара за изграждането и поддръжката на железопътната мрежа в окупираните територии. Централният проект е основната линия, която ще свърже Южна Русия с Крим през окупираните територии, според официалния медиен източник на руското правителство. Не се уточнява планираната пълна цена.

Служител на украинското разузнаване, който следи руската активност, заяви, че тази връзка е пример за това как Русия изгражда нови железопътни връзки по-далеч от фронтовата линия, на по-безопасно разстояние от евентуални украински удари, за да доставя безопасно боеприпаси и военни превозни средства на своите войски. Руската пътна програма поглъща стотици милиони долари в проекта за магистрала „Новорусия“, показват документи за държавни обществени поръчки. Общо 20 търга, свързани с изграждането на магистралата, на стойност над 214 милиона долара, са били възложени на изпълнители, според уебсайта на руския държавен орган за обществени поръчки. Проектите варират по обхват от инженерни проучвания до поддръжка на мостове. Руското министерство на транспорта заяви в края на миналата година, че допълнителни 123 милиона долара ще бъдат похарчени за пътя през 2026 г.

Маршрутът е комбинация от нови и модернизирани пътища, които ще свързват участъци от съществуващата магистрала. След завършването си той ще бъде с дължина 630 км, според руската федерална агенция за пътища и министерство на транспорта. Те не са посочили планирана дата за завършване.

Строителството и ремонтът на мостове и пътни възли, разширяването на пътищата и дори разчистването на храсти по пътищата се виждат от сателитни изображения.

Пътни екипи са завършили по-голямата част от 100-километров участък между Таганрог в югозападна Русия и близо до Манхуш в окупирания Донецк. Русия също така изгражда нов голям околовръстен път около Мариупол, който до голяма степен беше изравнен със земята от боевете в началото на войната, показва анализът.

Магистрала „Новорусия“ формира частта от окупираните територии на гигантския Азовски пръстен. Руски представители казват, че планират да завършат тази магистрала през 2030 г., свързвайки руския Ростов на Дон с Мариупол в Донецк и градовете в Запорожие и Крим.

Олга Куришко е представител на президента на Украйна за Крим, натоварена със задачата да наблюдава правата на украинците, живеещи там. Куришко каза, че стремежът на Русия да разгърне икономическа инфраструктура в Източна и Южна Украйна е подобен на този, който направи в анексирания Крим – само че този път се случва много по-бързо. „Руснаците постигнаха за 3 години окупация на новите територии толкова, колкото за 10 години в Крим, според нашия анализ“, каза Куришко. „Те го осъществиха толкова бързо, похарчиха толкова много пари, вдигнаха всичко на едно ниво в сравнение с това, което направиха в Крим. Крим беше техният тренировъчен полигон.“

Русия също така предприе стъпки за овладяване на окупираните от Украйна пристанища в Азовско море, плитко вътрешно море, граничещо с Русия и Украйна и свързано с Черно море през Керченския проток. Азовско море е основен търговски път от векове. През август Москва добави Мариупол и Бердянск в Азовско море към публичен списък с руски пристанища, отворени за международни кораби. Ход, който е осъден от Киев. И двата центъра се драгират, а каналите, водещи до тях, се дълбаят и разширяват, за да позволят на по-големите кораби отново да плават по тях. Тези проекти са сред строителните търгове за двете пристанища на стойност над 13 милиона долара, публикувани на руския уебсайт за държавни поръчки от 2023 г. насам.

Руснаците добиват ценни природни ресурси от окупираните територии. Данните от руските митници, предоставени от доставчик на търговски данни, показват, че между март 2022 г. и март 2025 г. от окупираните региони са изнесени най-малко 508 500 метрични тона въглища, кокс и антрацит на стойност 13,2 милиона долара. Според данните, основните купувачи на украински въглища през този период са били търговски компании от Турция и Обединените арабски емирства. Стоката е била изпратена и до компании в Индия, Индонезия, Египет и Алжир.

Външното министерство на Индонезия заяви, че търговските отношения на страната се осъществяват чрез прозрачни механизми и че тя внася въглища от няколко държави, включително Русия, Австралия и Китай. Нито една от другите страни на местоназначение не е отговорила на исканията за коментар.

Москва също така разширява контрола си върху природните ресурси на завзетите украински територии чрез държавни търгове. Десетки активи, вариращи от мини до кариери и земеделска земя, се предлагат на онлайн държавни търгове, според документи за публични търгове. Сред продадените досега активи са правата за добив на пясъчник, трошен камък, гранит и тебешир от четири мини в Луганска област.

Една от най-големите продажби до момента е правата за разработване на златната мина „Бобриковске“ в Луганск. Според документи за продажбата, тя е закупена за 9,7 милиона долара от „Алчевскпромгруп“, контролирана от руската минна компания „Полянка“. „Полянка“ разработва предимно мини в далечния изток на Русия. Запасите на „Бобриковске“ съдържат около 1,64 тона злато, което би струвало почти 260 милиона долара въз основа на текущите спот цени, според документите за търга.

Хирд от Института за изследване на войната заяви, че окупацията на толкова голяма територия е свързана със значителни разходи. Способността на Русия да използва природните и индустриалните ресурси на регионите може да се окаже важна за нейните финанси, които са силно засегнати от военните усилия и международните санкции. „Това може да започне да накланя везните до точката, в която окупацията действително става печеливша за Русия.“