От х:

Днес в x:

Гигантски прахови частици рушат физичните закони и са разпростират из планетата

Гигантски прахови частици се разпространяват по цялото земно кълбо, а физичните сили, отговорни за тях, все още крият някъде из въздуха.

Каквито и да са те, мистериозното им влияние е значително – те могат да пренесат частици, 50 пъти по-големи от нормалните, от пустинята Сахара до Карибите в тропиците.

Подобно постижение противоречи на законите на физиката, което рядко е добър знак. Вероятно сме сбъркали някъде, а това наше невежество е довело до недоглеждането на важен фактор, касаещ климатичните промени.

От близо 30 години, учените знаят, че малки прахови частици от Сахара биват пренасяни от ветровете до райони като Карибите – на 2 000 км от дома.

Първоначално се смяташе, че тези прашни облаци съдържат частици не по-големи от 0.01-0.02 мм в диаметър.

Но наскоро, когато учените започнали да събират проби прах от плаващи шамандури и подводни капани в Атлантическия океан, останали поразени от размера на частиците.

Между 2013 и 2016 Кралският институт за морски изследвания в Холандия открил, че някои прахови частици достигат 0.45 мм в диаметър и са близо 50 пъти по-големи от тези, за които сме смятали, че е възможно да бъдат пренесени от ветровете.

Частиците от пустинята Сахара биват пренасяни от ветровете между континентите и повечето хора са ги виждали по прозорците на автомобилите си или под формата на оранжев сняг.

Настоящите теории, обаче, не допускат преносът на подобни гигантски частици на толкова далечни разстояния. Това означава, че вероятно съществува някакъв непознат до момента атмосферен процес или комбинация от процеси, които ги задържат във въздуха.

Лошите новини са, че подценявайки силата на вятъра, може да допускаме сериозна грешка в климатичните модели.

В крайна сметка, ако големи частици, като кварца, бъдат пренесени на огромни разстояния, материалите могат да повлияят както на образуването на облаци, така и на глобалната климатична система и въглеродния цикъл в океаните.

Прахът може и да изглежда като нещо несъществено, но ако голямо количество от него се събере в атмосферата, той може да наруши деликатния баланс, да промени достъпа на слънчева светлина и топлината, излъчвана от Земята.

Тъй като праховите частици разпръскват и абсорбират постъпващата слънчева радиация, те имат силата да променят облаците, което ще повлияе на климата на планетата.

Носейки се в небето, прахът би могъл дори да окаже косвено влияние върху развитието на тропическите циклони.

Времето, в което гигантските прахови частици могат да останат в небето, е поразително. Изследването сочи, че дъждът, а не само гравитацията, са отговорни за падането на тези частици на земята.

Натежали от товара си, киселинните капчици вода попадат в най-дълбоките части на океана, влияейки на хранителните вериги и въглеродния цикъл.

Въпреки дългосрочния им ефект, досегашните модели пренебрегваха гигантските прахови частици. Физичните закони, на които са базирани настоящите изчисления, не допускат частици по-големи от 0.01 мм да изминат далечни разстояние дори при много силни ветрове.

Вероятно нещо държи частиците във въздуха, нещо, което за момента ни убягва. Сред възможните обяснения фигурират вертикално смесване, електрически сили и турбуленция.

Източник: sciencealert.com
 

 

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини