От х:

Днес в x:

Всяка година 1400-1500 българи се разболяват от злокачествено заболяване на кръвта

Всяка година между 1400 и 1500 българи се разболяват от злокачествено заболяване на кръвта. Това каза проф. Юлиан Райнов, който е ръководител на Клиниката по хематология във ВМА и заместник-председател на Българското медицинско сдружение по хематология, предаде репортер на БГНЕС.

Хематологията е наука за кръвта и се занимава с болестите на кръвта и кръвотворните органи. Част от тях са доброкачествени, каквито са анемиите, промените в бялата кръвна картина, в броя на тромбоцитите, най-често тромбоцитопениите. Има и злокачествени заболявания, най-важни от които са левкемиите, лимфомите и множественият миелом.

„Едно проучване, което беше малко изненадващо и за мен показва, че 49% от 800 запитани знаеха какво представлява тази специалност, другите обаче доста обезпокояващо, не свързват хематологията с болест на кръвта”, посочи професорът.

Най-честите прояви на хематологичните заболявания, било то доброкачествени или злокачествени са умората, бледостта на кожата, намалената физическа активност, което може да говори за съвсем банална анемия, но и за сериозно заболяване на кръвта. Всеки осигурен български гражданин поне 2 пъти в годината трябва да си направи кръвна картина при семейния лекар, съветва специалистът. Другите изяви са подобни на грипа – повишена температура, втрисане, отпадналост, сърбеж по кожата, а по отношение на лимфомите е появата на увеличени лимфни възли, които налагат спешна консултация с хематолог.

„Един лимфен възел, който е над 2 см и размерът му не намалява след 2-3 седмичен прием на антибиотици, задължително трябва да се отстрани оперативно, за да може да се постави диагнозата доброкачествен лимфаденит или лимфом - Ходжкинов или неходжкинов. В ранен стадий лечението е по-ефективно и в много от случаите пациентите могат да бъдат излекувани. Това настина е възможно", категоричен е професорът.

Той каза, че между 5000-6000 са общо болните със злокачествени заболявания на кръвта в България. Годишно около 1400 – 1500 са тези с новооткрити такива заболявания.

„Най-често те са с лимфоми, с хронични левкемии, с остри левкемии. Не са малко и пациентите с множествен миелом, останалите пациенти са с доброкачествени заболявания на кръвта, като голям процент се пада на различните видове анемии. В кабинета в доболничната помощ, където работят специалистите по хемотология, около 33 – 35% от прегледите се правят на пациенти с анемии. Информация за доброкачествените заболявания на кръвта може да даде само НЗОК на базата на регистрираните по съответни кодове болести от семейните лекари и специалистите от доболничната помощ, отбеляза той.

„Чест прави на НЗОК и МЗ, че 100% от лекарствата, които се използват за лечение на злокачествени заболявания се реимбурсират, но винаги има какво да се желае. При проследяване на някои от пациентите нещата са недофинансирани. Нашите пътеки са крайно недофинансирани. Изчислено е, че за една новодиагностицирана остра левкемия разходите са около 10 000-12 000 лв., но от касата се заплащат само 860 лв. Тоест предстоят тежки разговори с административните институции, които се занимават със здравеопазване, за да бъдат по някакъв начин урегулирани и адекватно заплащани медицинските услуги”, обясни той. 

„По принцип от хематологията винаги лъха оптимизъм. Той е подплатен от факта, че през последните години хематологията космически излетя с постиженията, които постигна в лечението на хематологичните заболявания. Към момента, може би едно заболяване, каквато е острата миелоидна левкемия, все още няма адекватното решение, но вече има някои стъпки с нови медикаменти, които могат да бъдат използвани, при някои от формите на тази левкемия. При нея алогенна трансплантация остава все още основен метод и животоспасяващ метод за лечение”, подчерта специалистът. Той допълни, че успехите на хематологията се дължат и на добрата колаборация, която хематолозите имат с другите специалности – най-вече имунолозите, генетиците. У нас специалистите са константа, към момента на него са му известни около 5-6 души, които са напуснали страната и работят в чужбина, най-вече в скандинавски страни, Великобритания и Франция. Тук остава едно много добро ядро, съсредоточено в университетските клиники с изключително добре подготвени ръководители на тези клиники, както и в четирите специализирани клиники в София, покриващи 3-то ниво на компетентност, които работят в тясна колаборация.

„Така че за мащабите на България около 160 хематолози, са един добре, допустим минимум, който може да обслужи болните с хематологични заболявания. Проблем са лекарите, които работят в доболничната помощ, тъй като в някои от областите има по един хематолог. Например във Видин са – 2, във Враца – 2, в Монтана - 1, Велико Търново – 2, Разград – 1, Силистра – 1, Добрич – 1, Шумен-2, в Бургас – само 3 колеги, в Кърджали няма хематолог, там пациентите се обслужват от двамата хематолози от Хасково, Пазарджик има 1. Ние разполагаме с тази карта как са разпределени хематолозите в страната”, обясни професорът
 

Източник: БГНЕС

Видеа по темата

Коментари в сайта

Последни новини