От х:

Днес в x:

Село Хасково: 4 пъти по-малко зрелостници за 20 години

Група младежи гледат посоката, в която ще избягат от Хасково. За да не се върнат вероятно никога вече

Хасково и градовете в региона следват съдбата на селата. Те прогресивно обезлюдяха до степен на призрачност, като началото на процеса бе изчезването на учениците. Нещо подобно се случва сега и в „големите села“. За 20 години завършващите училище в областта са се стопили близо 4 пъти и тенденцията продължава. През 2015-та за пръв път от школата ще излязат под 2000 ученици - едва 1920. Толкова са подали заявление за явяване на задължителната матура по БЕЛ. За втората, свободно избираема, са 1932, но тук има скъсани от минали години. За сравнение през 2014-та година завършващите училище са били със 100 повече, а в 2013-та с 200. Тоталният срив обаче е най-отчетлив при съпоставка с по-голям период от време. „През 1994-та година бях директор на ГПЧЕ Асен Златаров“ Хасково и имаше 7 хиляди ученици на випуск, от които избирах най-доброто. Същото бе и при завършващите“, сподели председателят на настоятелството на хасковската кандидат-студентска борса Красимир Кръстев. Коментарът му бе по повод глада на ВУЗ-овете да лапнат колкото може по голям процент от оцелелите от демографската катастрофа. Пак според Кръстев тя обхваща всички нива на образованието, а не само завършващите този или онзи модул.
„Когато отидох в Димитровград през 2005-та, в общината там имаше 12 хиляди ученици. Сега са 4 хиляди“, с тъга си припомня той. В интерес на истината за демографския срив съществена роля играе и емиграцията, която взима характер на епидемия в региона.


Буквално всяко второ семейство в бригадирския град /Хасково го следва по петите/, имат човек на гурбет, а все по-често гурбетчиите тръгват в странство с децата си. Други пък масово се изнасят към по-големите градове. За сметка на това тук остават и се увеличават ромите. Голяма част от децата им отпадат от образованието, както по социални причини, така и заради традициите на етноса, предвиждащи бракове на по 14-15 години. В резултат я докарахме до там, че местата в гимназиите и особено ВУЗ-овете, са повече от кандидатите, а критериите в образованието падат драстично, за да не се изтърват и малкото „оцелели“ ученици. Те, освен да оправдават заплатите на учителите, са и касичките на училищата, носещи им по 1200-1300 лв годишно на дете. Принципът на финансиране е същия и при държавните ВУЗ-ове. За да се запазят донорите на системата, гимназиите и тази година правят за двойкаджиите си поправителни изпити, за да додрапат до желаната матура. Изпитите ще са в края на април, 3 седмици преди самите матури, съответно на 20-ти и 22-ри май. Двойка по едната от тях оставя ученика без средно образование.

За втора поредна година тазгодишните зрелостници смятат, че имат най-големи шансове по биология, записали са я 746 ученици или близо 40 %. Втори най-предпочитан предмет е география с 466. Езиците, най-вече английският, бележат ръст в сравнение с предходната година - 348 за езика на Шекспир, 26 по езика на Гьоте, 5-ма ще са испанците, двама - братушки, а някога силно застъпеният френски е изпаднал до само 1 ученик. 124 ще решават задачи по математика, още 7 по химия и 4-ма по физика. Историята е избрана от 83-ма ученици, а цели 120 са предпочели философията. Тя бе най-популярна при първите матури преди 7 години, после доверието в нея угасна, за да се завърне през тази година.

Г. Христов

Красимир Кръстев/вдясно/ е потресен от този отлив
Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини