От х:

Днес в x:

Къде са те сега: Бившите ни премиери

Ренета Инджова

Бившите ни премиери масово се занимават с преподавателска дейност или поемат по пътя на дипломацията, след като напуснат креслото на „Дондуков 1”. Едва двама ексминистър-председатели от 1989-а насам все още са в активната политика – лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и Сергей Станишев, пише в. "Монитор".
За времето след 10 ноември 1989 г. 14 души са държали руля на държавата – Андрей Луканов, Димитър Попов , Филип Димитров, Любен Беров, Ренета Инджова, Жан Виденов, Стефан Софиянски, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов, Марин Райков, Пламен Орешарски и сегашният Георги Близнашки. Четирима от тях са служебни – Инджова, Софиянски, Райков и Близнашки. Съвсем скоро страната ни ще се сдобие с 15 премиер в най-новата си история.

Андрей Луканов застава начело на 3 февруари и остава на поста едва няколко месеца до 7 декември същата година. За краткия си мандат той оглавява две правителства. Второто пада след масови протести. Луканов е единственият политик в новата ни история, станал жертва на убийство. Макар и години след като излиза от активната политика, смъртта му предизвиква шок. Застрелян е на 2 октомври 1996 г. с 4 куршума пред дома си на ул. „Латинка” 15.

След политика от БСП, начело на държавата застава Димитър Попов. Подобно на сегашния председател на левицата Михаил Миков и Попов, станал известен с фразата „За бога, братя, не купувайте”, е роден в Кула, област Видин. Завършва право в Софийския университет през 1950. Работи като юрисконсулт в София, а до 1990 година е съдия в Софийския градски съд. По време на икономическата криза през 1990 г. Димитър Попов оглавява правителство на националното съгласие, което оцелява малко повече от година. Престоят му в политиката е кратък. След това се завръща към професията си. До миналата година Попов работи в кантората си.

Заради възрастта я остави на дъщеря си, също известен юрист и сега прекарва повечето време вкъщи. Приятелите му се възхищаваха, че до 85-ата си година ходеше всеки ден и водеше дела и правеше консултации заедно с щерка си. Попов все още може да се похвали с брилянтни знания в правото, но вече физически не смогва на натоварването на професията.

Доста по-активен в политиката е наследникът на Попов - Филип Димитров от Съюза на демократичните сили. Министър-председател на България е в периода ноември 1991 до края на декември 1992 година. Димитров поема по пътя на дипломацията още през 1997-а. Преди това е народен представител в 36-тото и 37-тото НС. От 1997-а последователно е представител на България в Организацията на обединените нации в Ню Йорк и посланик в САЩ. За кратко се връща в активната политика като депутат от 40-то Народно събрание. В началото на юни 2008 г. обявява, че се отказва от депутатското си място и ще се занимава с преподавателска дейност.

През 2010 се кандидатира за ръководител на делегацията на ЕС в Грузия и на 15 септември 2010 г. върховната представителка на Евросъюза по външна политика Катрин Аштън го определя за ръководител на постоянното представи-телство на ЕС в Грузия.

След Димитров начело на държавата застава Любен Беров. В периода от 1992 до 1994 г. е премиер. Занимава се с преподавателска и научна дейност и преди да стане министър-председател преподава Стопанска история във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ от 1950 до 1985 г. След това работи в Института по балканистика на Българската академия на науките. През 1997 г. е избран за член-кореспондент на БАН. Носител е на орден "Кирил и Методий", I степен. Беров умира на 81 години през 2006 г.

Ренета Инджова е единствената жена министър-председател, макар и служебен. Тя е назначена от президента Желю Желев през октомври 1994 и остава на „Дондуков 1” до януари 1995 г. Тя също има активна преподавателска кариера – Политикономия във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. В началото на 90-те години е икономически експерт на Съюза на демократичните сили и оглавява Агенцията по приватизация. Живее и работи дълги години в САЩ. През 2012-а става председател на Националния статистически институт.

Жан Виденов напусна политиката през 1997-а и от тогава насам публичните му прояви са сведени до минимум. Той се отдаде активно на студентите си, а самите те са впечатлени от бившия премиер. Избягва камерите, но участва редовно в традиционните семинари на образованието. Неговите лекции се радват на огромен интерес. Живее в родния си Пловдив, заедно с жена си. Виденов не само преподава в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив, но и заема административни функции. Той е координатор в Центъра за перманентно обучение и ръководител „Проекти”. През годините няколко пъти се появяват слухове, че Виденов се готви да се върне в БСП и да заеме важно място в червените редици. Откакто на 21 декември 1996 г., по време на конгрес на БСП, Виденов обявява, че се оттегля като премиер и председател на левицата, той не се завръща на „Позитано 20”. В редките си публични изяви остро критикува столетницата.

Стефан Софиянски е назначен за служебен премиер след падането на правителството на Виденов. След като напуска поста на първи в държавата, дълго остава в политиката. Той е кмет на София близо десет години. Депутат е в 40-тото Народно събрание, оттогава е извън активната политика. Той също се занимава с преподавателска дейност като част от екипа на Университета по архитектура, строителство и геодезия от 2002-а. Той е част от Центъра за международна дейност и мобилност.

Иван Костов също се отдава на студентите след като напуска активната политика преди малко повече от година. В момента той ръководи Лаборатория за управление на рисковете към Нов български университет. Костов обаче остава дълго в политиката и то конкретно, като депутат, след като приключи с мандата си на министър-председател в периода 1997-2001 г.

Симеон Сакскобурггот-ски престоя в политиката много кратко. След дълъг живот в чужбина, той се завръща се в страната през 2001 г. Сформираната от него партия Национално движение Симеон Втори (НДСВ) печели парламентарните избори в коалиция с две малки партии, тъй като не успява да получи съдебна регистрация като партия. Симеон Сакскобургготски оглавява правителството в коалиция с ДПС. След като мандатът му приключва през 2005 година, той остава председател на НДСВ. От години е извън политиката, но въпреки това продължава с обществената си дейност.

Следващите двама министър-председатели са в активната политика и до днес. Сергей Станишев и Бойко Борисов бяха премиери съответно от 2005 до 2009 г. и от 2009 до 2013 г. Дългогодишният червен председател вече няма много общо и с родната политика. Той е евродепутат и президент на ПЕС. Не смята обаче засега да се отказва – ще се бори за втори мандат начело на европейските социалисти. Борисов има шанс да стане първият премиер на Република България, оглавил две правителства.

След Борисов начело на държавата застана дипломат, който след като напусна „Дондуков 1” се върна към попрището си. Марин Райков бе назначен за служебен премиер и напусна мястото си като посланик в Париж, където отговаряше за връзките ни с Франция и Монако. Сега пък той е дипломат номер едно на страната ни в Рим и се грижи за връзките ни с Италия и Малта.

Пламен Орешарски остана начело на държавата малко повече от година. Преподавателската дейност не му е чужда, въпреки че е беше министър на финансите в правителството на Станишев, както и депутат. Преди това е част от СДС. Въпреки това той работи активно със студенти от повече от 20 години.

Всеки един от четиримата президенти на Република България има интерес към науката, макар и в различни сфери. Дори действащият държавен глава Росен Плевнелиев, който се е занимавал с частен бизнес, по време и след завършването на университет има уклон към науката. Като студент участва в разработването на иновативни продукти към лабораторията на Техническия университет и Националния институт по микропроцесорна техника. За една година работи като научен сътрудник към Института по микропроцесорна техника.

Предшественикът му на „Дондуков 2” Георги Пъранов пък пише в областта на история. Автор е на монографии и книги и десетки научни статии. Вторият демократично избран президент Петър Стоянов пък става лектор „Джърман Маршъл Фонд” след като напуска президентството. Той изнася лекции в редица университети в Съединените американски щати. През 2002 година става основател и председател е на фондация „Център за политически диалог Петър Стоянов”. Желю Желев също има вземане-даване с културата. През 1975 г. започва работа в Института по култура. От 1977 до 1982 г. е завеждащ секцията „Култура и личност“ в същия институт. Като философ работи в областта на онтологията. През януари 1997 г. основава фондация „Д-р Желю Желев”. Тя събира и публикува документалното наследство от най-новата политическа история на България.

Източник: Блиц

Facebook коментари

Коментари в сайта (1)

  • 1
    Za
    ZABOBOL
    0 0
    08:21, 18 окт 2014
    Bog da dade jivot i zdrave na Oteca...dobre che ot oblacheto ne e nadniknal Sveti Petar.
Последни новини