Трябва да има масово прилагане на бързите тестове за  коронавирус, но това изследване трябва да се канализира, смята педиатърът от Хасково д-р Николай Николов, който е и член на УС на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България и председател на структурата му в Хасково. Личният лекар е с 30 години стаж и е категоричен, че въпреки мнението, че бързите тестове дават много фалшиво положителни и фалшиво отрицателни резултати, те са все пак възможност за доказване на повече случаи на болни с Ковид-19 у нас, а от там и за бързото ограничаване на контактите им.

„Аз лично смятам, че трябва обаче да има определено място, на което тези тестове да се правят, не да се взимат от личните лекари”, казва д-р Николов. Това може да се канализира в местните лаборатории, където работят със серологично тестуване на Хепатит, например, смята той. Убеден съм, че ако се направят 5 хил.теста, ще има 500 разкрити заразени. Убеден съм, че и в Хасково има случаи на заразата, но просто не сме ги доказали, защото не се тестуват хората. 

Аз съм лекар с 30 години стаж и знам как се разпространяват инфекции, особено от този тип”, коментира д-р Николов.

Той казва, че бързите тестове са достатъчно евтини и дори фирмите вече ги предлагат в лекарските кабинети. Един бърз тест струва от  порядъка на 12-30 лева. „Трябвя да се изследват всички хора с кашлица или задух и висока температура, с ОРЗ. С бързите тестове можем да ги обхванем в най-голяма степен. Иначе съм съгласен с мнението, че хората с доказана инфекция и с лека симптоматика трябва да остават на лечение вкъщи. А само тежкоболните трябва да се хоспитализират и наблюдават в клиниките, иначе ще претоварим системата. Но кръвните бързи тестове трябва да се правят в лаборатория, в съответната среда.

Освен това няма точен алгоритъм за диагностициране на коронавируса. В момента държим връзка с пациенти по телефона и винаги можем да дадем компетентно мнение, ако човекът се влоши и да го насочим към специалист”, допълва д-р Николов. Но посочва, че го няма това звено, където бързо може да се прояви, макар и със съмнение, някаква нишка за наличност на  заразата, след което да се премине към референтен тест. Той е категоричен, че освен всички мерки, които се налагат от управляващите за ограничаване разпространението на болестта у нас, най-важната си остава социалната дистанция, ограничаването в контактите. 

Седмици наред откакто България също е засегната от здравната криза шефът на Националния щаб срещу Ковид-19 ген. проф. Венцислав Мутафчийски дава отрицателно мнение за бързите тестове. По думите му те могат да заблудят и въведат във фалшиво спокойствие този, който се е тествал. На редовния брифинг на Щаба и тази сутрин той препотвърди мнението си: Има много фалшиво отрицателни резултати от тези тестове, които създават измамно спокойствие, посочи  и уточни, че във видеоконферентна връзка специалисти от Израел са съобщили, че се работи за надеждни бързи тестове за коронавирус, които да се правят с кръвни проби. Но тези в момента тези, които са разпространени, не са такива, посочи проф. Мутафчийски.

В подкрепа на тезата, че бързите кръвни тестове трябва  да се прилагат масово е доц.д-р Атанас Мангъров. Специалистът по инфекциозни болести е част от представения днес официално Медицински експертен съвет към Министерски съвет, имащ за цел да подпомага работата на правителството и Националния кризисен щаб.

Една от задачите на експертите в него ще е именно създаването на алгоритъм за диагностициране на коронавируса.

Доц. Мангъров смята, че от Щаба трябва да променят отношението си към бързите тестове и да започнат да ги прилагат. „Чух тези странни твърдения, които ако са на изпит, няма да минат”, отсече доц. Мангъров и обясни тезата си за масовото използване на бързите серологични  тестове: Когато човек е с коронавирус, той отделя вируса в околната среда, като това се случва 4-5 дни преди да се появят клиничните симптоми на заразата и около 20-30  дни след появата им. През този период вирусът може да бъде хванат и диагностициран било с бързи или бавни тестове. Но това, което е интересното, е какво се случва с контактните на един такъв болен през първите дни-хората, с които е общувал преди да бъде установен, че е положителен. Хората от тези контакти могат да са два вида: Такива, които са го заразили, но те вече не отделят вируса в околната среда, защото е минало необходимото време.  Затова при тези контактни, на които се прави тест за откриване на вируса в околната среда с референтния тест –PCR, не се намира нищо. За да се установи, че човек е бил болен от коронавирус, трябва да се направи серологично изследване-с Имунохроматографски /б.а бърз тест/ метод. Така се установява, че ако той има  съответните имунотела, значи че е карал отдавна коронавирусната инфекция или пък че я е прекарал скоро. Ако това не се направи, този човек попада в графата „отрицателен”. А това се случва масово. Затова и значителна част от контактните на болните, установени с коронавирус, не показват нищо, обясни доц.Мангъров.

Втората група контактни на болен, той оформи, като тези, които ще се заразят от установения. „Ако той ги е заразил сравнително скоро, защото е отделял вируса поне 4-5 дни преди да се проявят клиничните му симптоми, тези болни все още също няма да отделят вируса в околната среда и те също не биха били хванати нито с PCR теста, нито с имунохроматографския тест, с който се откриват антитела. Всъщност, ако  тази втора група контакти,  се изследват само с методи, с които се открива вируса в околната среда, също ще останат неоткрити. Така че 

имунохроматографските тестове са важни, защото  чрез тях можем да получим данни за тези, които са прекарали коронавирусната инфекция.”

Според дод. Мангъров това е изключително важно, защото чрез тези данни може да се направи по широкообхватно епидемиологично проучване, за да се установи имунния статус на населението на страната ни по отношение на коронавируса. „Това не се прави в момента и ние не знаем къде сме”, посочи той и даде пример със страни, в които успешно се справят с инфекцията:  В Южна Корея са направени до момента 190 хил. теста, а в Германия се правят на ден по 20 хил.бързи теста.

Той посочи, че няма как да се случи такова масово тестуване с референтните тестове, които в момента се прилагат в България, защото са бавни. „Те са за потвърждаване на  установена инфекция”, обясни Мангъров. 

Затова той е категоричен, че мнението на Националния щаб за прилагането на бързите тестове трябва да бъде преборено:„Независимо от мнението на Кризисния щаб, трябва да положим усилие това мнение да бъде променено и тези тестове да бъдат използвани и то на широка нога. Защото без тях се лишаваме от възможността да установим кои са контактните и от едно добро серологично проучване, което да ни даде информация  за това какво можем да очакваме.”

 

 

 

Красимира Славова