- Господин съдия! Възмутен съм от постъпката на обвиняемия! И то не толкова затова, че е откраднал, а защото е откраднал повече от мене…

- Подсъдими, как можахте да нанесете двайсет прободни рани с ножа право в сърцето? Това е невъзможно!
- Искате ли да ви покажа?

- Значи така - пита съдията. - Излиза, че сте откраднали не само пари, но и скъпоценности!
- Да, господине. Мама ме е учила, че щастието не е в парите!

След като изслушва пледоарията на защитата, съдията, малко смутен, отбелязва:
- Ако съм разбрал всичко както трябва, не ми остава нищо друго, освен да причисля подсъдимия към светците…

В съда. Съдията:
- Подсъдими, вие сте убили вашият пощальон с водопроводен ключ…
Вик от залата:
- Мамка му! Гаден педал!
Съдията:
- Тихо! След това сте убили продавача на вестници с лопата…
Вик от зал...

Съдия пита обвиняем:
- В какво сте обвинен?
- Че съм напазарувал за Коледа по-рано, ваша светлост.
- Но това не е престъпление! Колко рано е било, когато сте пазарували?
- Преди магазинът да отвори.

Ловджийте в едно село съдят крьчмарите.В сьда сьдята пита ловджийте:
-За какво ги сьдите тия хора бре?
На което те отговарят:
-Ами заради виното и ракията,които изхвърлят в гората.
-А те какво ви преч...

- Кой е този симпатичен побелял мъж?
- Това е началникът на затвора.
- Каква блестяща кариера! Сигурно е започнал като най-обикновен затворник!

Двама затворници разговарят в килията:
- Тук съм, защото печатах пари.
- Значи не си подправил банкнотите както трябва!
- Напротив, бяха без грешка. Моделът се оказа фалшив.

\"…и тогава обвиняемият започна да ми къса дрехите…
Скъса ми чорапогащите и бикините, но полата не я скъса, защото си я бях свалила предварително.\"