Големите търгове с европари са на трупчета, а при малките се отваря по 1 ценова оферта

През последните седем години Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) се превърна в гара разпределителна за милиарди. Парите са за изграждането на магистрали и ремонти на надупчени като щвейцарско сирене пътища. Но състоянието на пътната мрежа не се подобрява, напротив - влошава се. Малко над една трета от пътната мрежа у нас е с добро състояние, ако се вярва на данните на АПИ. 

За изминалата 2025 г. равносметката е пуснати нови 30 км магистрални участъци в експлоатация и ремонти, основно по договорите за текущ ремонт и пътно поддържане. В добавка подписани са договори за около 2 милиарда евро за изпълнение на европейски проекти с управляващите органи на програмите „Транспортна свързаност“ и „Развитие на регионите“. Безвъзмездната помощ по тях е около 660 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие. Това е видимата част от работата на АПИ.

Невидимата са обявените обществени поръчки за ремонти и строителство на пътища. По правило АПИ отдавна не съобщава кой е избраният изпълнител. Вероятно, защото до отваряне на ценовите предложения в повечето случаи се допуска само по един кандидат и изборът е предизвестен. И това не е така само по търговете с държавни пари. АПИ си позволява да го прави дори и по поръчки, финансирани от еврофондовете, нищо че България е поела ангажимент пред Еврокомисията да намали броя на търговете с един кандидат.

Очаквано това доведе до нови ценови рекорди, които вкараха пътните шефове в обяснителен режим заради съмнения за корупция и пълнене на касички преди предсрочните парламентарни избори през пролетта. И какво от това?

Прокуратурата не се е похвалила да е внесла в съда някое от десетките образувани дела за изнесени „чували с пари“ от непостроени магистрали и пътища. Напротив - прокурор по делото за магистрала „Хемус“ се оплака, че след като произнесъл името на Бойко Борисов, го отстранили от разследването. 

Скандалите и обвиненията обаче не попречиха на ръководството на АПИ щедро да си раздаде бонуси за добре свършена работа. Размерът им за миналата година не е ясен, но за 15 месеца (2024 г. и първото тримесечие на 2025 г.) 174 шефове в пътната агенция, от общо работещи около 2200 души, са получили над 2.2 милиона лева бонуси. Прокуратурата започна проверка, регионалният министър Иван Иванов също. И дотук. Няма информация за резултати. 

Магистрала „Хемус“ стигна до Луковит

Строящата се повече от половин век магистрала „Хемус“, която трябва да свърже София с Варна, прибави още 13 км в експлоатация в края на 2025 г. 

Строителството на участъка от пътен възел „Боаза“ до пътен възел „Дерманци“ отне 7 години - стартът беше даден през април 2019 г. Колко струва изграждането му не е ясно, пътната агенция мълчи.

Знае се обаче, че това е първият завършен лот от двата инхаус договора с държавната компания „Автомагистрали“, подписани от третото правителство на Бойко Борисов в края на 2018 и 2019 г. Животът показа, че държавната фирма няма капацитет да строи магистрали и така беше измислена схемата подписване на договори за доставка на материали и техника, по които авансово бяха раздадени около 1 милиард лева. Част от парите бяха изнесени с чували, по думите на бившия вътрешен министър Бойко Рашков. Сметната палата се произнесе, че тези договори са незаконни и прати одита си в прокуратурата, където всичко спихна, след като втора проверка на финансовото министерство установи, че схемата е перфектна и работи. 

Така и през тази година магистрала „Хемус“ ще продължи по старата схема с изграждането на още 40 км, след като регионалният министър Иван Иванов успя да разпише предпразнично разрешителните за строеж на лотове 4 и 5, по които имаше незаконно строителство, но всъщност няма - според този, който съответно е на власт. И така до 2030 г. „Хемус“ може да добута до разклона за Плевен/Ловеч, а обещанията бяха липсващите около 220 км да са готови до 2024 г.  

Магистрала „Европа“ спаси европари от загуба

И ако за „Хемус“ не е ясно в кой век строителството ѝ ще приключи, то изграждането на магистрала „Европа“ (63 км) между София и ГКПП „Калотина“ най-после се случи. Последният участък - от Сливница до столицата (16.5 км), беше пуснат за движение през септември 2025 г. 

Това беше последното липсващо парче от магистралния пъзел от Лондон през Западна Европа и Балканите до Истанбул, а някои казват и до Делхи. И добре, че я завършихме, макар и със забавяне от 13 години спрямо общаното. Изграждането ѝ спаси от загуба на евросредства програма „Транспортна свързаност“. 

Финансирането на магистрали по програма „Транспортна свързаност“. За тунела под Шипка и за магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле няма подписани договори Източник: ИСУН 2020

За разлика от държавно финансираната „Хемус“, за „Европа“ се знае колко струва 63-километрова магистрала, защото с европарите няма шега - има изисквания за публичност и отчетност, която поне засега все още не е побългарена. Така „тоталът“, ако използване лексиката на Борисов, е около 300 млн. евро (цени между 5 и 7.5 млн. евро/км за различните участъци).

Магистралата „Русе - Велико Търново“ затъна в льоса

За това пък няма видим напредък по строителството на магистралата „Русе - Велико Търново“ (133 км) - един от топ проекти по програма „Транспортна свързаност“. След като през лятото се похвалиха, че е осигурено финансирането за първите два лота от Русе до Бяла и обхода на град Бяла (76 км) се появи проблем с льосовите почви при обхода на Бяла. След дълго умуване решението беше намерено и проблемът преодолян, отчете регионалният министър Иван Иванов (БСП).

На два пъти той обещава да започне строителството и на лота от Русе до Бяла през 2025 година, но това не се случи. Нещо повече - ведомството му не се е похвалило министър Иванов да е разписал разрешението за строеж, а обещаваше. 

Няма напредък и по избора на изпълнител за последните 60 км от магистралата - от Бяла до Велико Търново. Предложенията на кандидатите бяха отворени на 2 юни 2025 г. и оттогава няма никакво движение и по обществената поръчка с „корупционна надценка“, както я нарекоха от „Продължаваме промяната - Демократична България“. Причината – рекордната прогнозна стойност от 50 млн. лв. за километър. 

Магистралата „Русе - Велико Търново“ затъна в льосовите почви и проектът вече е сред рисковите Сн.АПИ

Забавянето на строежа на магистралата „Русе – Велико Търново“ поставя под риск усвояването на средствата по програма „Транспортна свързаност“. Причината - парите за нея са около 28 % от ресурса по Европейския фонд за регионално развитие. Това стана ясно по време на заседанието на комитета на програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г. през ноември.

Неслучайно представителят на Европейската комисия Андреас фон Буш призова българските власти да подготвят алтернативни проекти, които да могат бързо да активират при отпадане или забавяне на големи инфраструктурни обекти. Той акцентира върху два проекта с висок риск - магистрала „Струма“ (лот 3.2 – през Кресненското дефиле) и тунела под връх Шипка. Андреас фон Буш посочи, че тяхната реализация изисква специално внимание и прецизно управление с цел недопускане на забавяния.

Изграждането на магистралата през Кресненското дефиле ще се точи след 2030 г. Сн. „Зелено движение"

Двата проекта са рискови и има вероятност да не бъдат реализирани до 2030 г., когато е допустимият срок за изразходване на европейските средства за тях. По тази причина АПИ е предложила алтернатива – обходът на Казанлък.

Големите поръчки - на трупчета

И ако по програма „Транспортна свързаност“ пътната агенция има някакъв минимален напредък, не така стоят нещата по проектите, финансирани от програма „Регионално развитие“. АПИ е сключила шест договора за изпълнение на пътни проекти по програмата през 2025 г. Те са съвместни с общини по мярката за интегрирани териториални инвестиции, показва проверка с системата за еврофондовете ИСУН 2020.

Обявени са обществени поръчки, като тези за избор на строителите стоят на трупчета, показва проверка на Mediapool в регистъра за обществените поръчки. Приключват се предимно търговете за избор на надзорници и за одит за пътна безопасност, които са в хиляди, а не в милиони евро. През май бяха отворени предложенията на кандидатите по няколко поръчки и оттогава по тях нищо не се случва.

Такава е поръчката за обхода на град Оряхово - 9 км с прогнозна цена 26.1 млн. евро, по която бяха подадени оферти от 10 кандидати. Изграждането на обходният път на Оряхово, който трябва да изведе тежкият трафик извън града, е обещан преди повече от десетилетие. През 2015 г. е направен дори технически проект, който днес вече не е актуален и трябва да се преработва.

Подобна е ситуацията и с обществената поръчка за основен ремонт на третокласния път Айдемир - Силистра - Калипетрово. Офертите на петимата кандидати бяха отворени на 22 май 2025 г., но и към момента няма дата за отваряне на ценовите предложения. Прогнозната стойност за ремонта на 14.8 километра е 25.44 млн. евро.

На същия хал е и обществената поръчка за ремонта на 28 км пътища с прогнозна цена от 22.75 млн. евро в област Добрич. Тя е разделена на две обособени позиции, за всяка от които има подадени по 6 оферти, отворени още на 14 май 2025 г. и оттогава нищо. Единият лот е за основен ремонт на 11 км от третокласния път Генерал Тошево - село Къпиново - село Изворово - село Красен - село Росица - село Лозница, а другият – за 17 км от третокласния път от село Захари Стояново до Дуранкулак.

Друга обществена поръчка за ремонта на 17 км пътища в Софийска област с прогнозна стойност за 22.4 млн. евро пък беше прекратена малко преди отворянето на офертите. Причината е допуснати грешки от страна на АПИ - липсват проектни части от техническата документация. Тази поръчка е важна за жителите на района, защото щяха да бъдат оправени 17 км от второкласния път Етрополе - Златица през Златишкия проход, както и да се изгради нов мост при село Калояново по третокласния път Хисаря - Калояново.

Пътната агенция се бави с приключването на обществените поръчки по програма „Регионално развитие“ Сн.АПИ

Едва преди дни пътната агенция отворени ценовите предложения по една от поръчките, финансирана по програма „Регионално развитие“. Става въпрос за ремонта на 53 км от пътя Козлодуй - Лом за 40 млн. евро. Това е един от резервните маршрут за изтегляне на работещите от атомната електроцентрала в случай на авария. https://

Забавяне има не само по търговете с европейско финансиране, но и на тези с пари от държавния бюджет. Мегапоръчката за основни пътни ремонти за над 2.2 млрд. лева, която беше обявена два дни преди парламентарните избори през октомври 2024 г. и  вече втора година виси с отворени предложения на всички големи в бранша и не помръдва. Срещу този търг бяха пуснати две жалби, но не е ясно дали и как е приключило производството по тях. Няма официален отговор и от АПИ каква е причината вече повече от година да не се отварят ценовите оферти. Неофициално се твърди, че двамата големи, които разпределят порциите в пътното строителство нещо не могат да се разберат.

Рекордни 35 оферти за пътища към Слънчев бряг

Една поръчка е предизвикала рекорден интерес с подадени общо 35 оферти по две обособени позиции. Тя е за ремонт на 14 км третокласни пътища, които водят към Слънчев бряг в област Бургас с прогнозна стойност 14.6 млн. евро. 

Едната обособена позиция е за основен ремонт на 7.84 км от пътя Оризаре - Каблешково - Тънково - Слънчев Бряг, по която са подадени 17 оферти. Другата е за ремонт на 6.5 км от пътя Карнобат - Бургас - Миролюбово - Изворище - Брястовец - Каблешково - Ахелой - о.п. Слънчев Бряг – Бургас, като тук има 18 оферти. Предложенията на кандидатите са отворени на 15 април 2025 г. и оттогава няма дата за отваряне на ценовите предложения.

Второкласни и третокласни пътища са осеяни с дупки и имат нужда от спешен ремонт Сн. Община Созопол

А пътят е „кошмар и ужас“, по думите на местните. АПИ също признава, че „състоянието на настилката е много лошо“, има много повреди, дупки, слягания и деформации. Отводняването в град Каблешково е чрез дъждовна канализация, като дъждоприемните шахти за запушени до горе и не работят. Окопите са обрасли и имат нужда от почистване и облицоване, е посочено в мотивите за обявяване на поръчката.

Но с тези темпове на работа на експертите в пътната агенция едва ли скоро ще приключат тръжните процедури за ремонти на второкласната и третокласна мрежа. А има да се довършва и процедура за близо 1 милиард лева за избор на фирми за мантинели за 6 региона, където офертите бяха отворени през октомври. 

„Административна немощ в АПИ, няма кой да работи, не могат да съберат комисия за изчете толкова много оферти“ - това са само част от коментарите в бранша относно темповете на работа в пътната агенция, в която се трудят над 2200 души.

Една финализирана поръчка по „Развитие на регионите"

Все пак АПИ някак си са успели да финализират поне една обществена поръчка по програма „Регионално развитие“ за избор на строител. Става въпрос за ремонт на 5 км за 7.5 млн. евро от третокласния път Арчар - Салаш.

Тази отсечката е важна транспортна връзка в област Видин към бъдещия граничен пункт със Сърбия. По нея оферти са подали петима кандидати, но до отваряне на ценовото предложение е допусната единствено офертата на ДЗЗД „НК-Салаш“. В обединението влизат нашумялата „Нивел Строй“ и „Каро Трейдинг“, което дава цена малко под прогнозната. Договорът с тях е подписан на 30 юни 2025 г., като дори са успяли да подпишат и анекс, след като обединението е сменило банковата си сметка и вече е в държавната Българска банка за развитие.

Финансирането на този обект е по програма „Регионално развитие“ от Европейския фонд за регионално развитие и липсата на конкуренция при избора на изпълнител може да се окаже неприятна за пътните експерти в АПИ. Още повече, че България е поела ангажимент пред ЕК да намали значително офертите с един кандидат на финала, както на практика се е получило тук.

Поръчки за един кандидат

И това не е прецедент. АПИ е шампион по допускане на отварянето на само едно ценово предложение през изминалата година. Това се случва предимно в търговете за по-малка стойност – от 1 до 5 млн. евро. Странно е обаче как големи строителни компании, които печелят поръчки в чужбина за милиард евро, като Румъния и Сърбия например, в България не могат да попълнят вярно една оферта.

Този парадокс роди нов стандарт и укрепването на 100 м път вече струва над 500 000 евро. Но не само по тези поръчки са отворени по една ценова оферта. Такива са и за ремонти, като например неотложния ремонт на мост край Русе за 2.5 млн. евро, на пътя Девин - Михалково - Кричим за 5.3 млн. евро, за идеен проект на пътя през Кресненското дефиле за 1.2 млн. евро, ремонта на пътя Ивайловград - Любимец - за 1.2 млн. евро и още редица други.

Магистрала „Европа“ - от София до ГКПП „Калотина“ със Сърбия най-после е готова Сн.МРРБ

И тъй като малките пътни поръчки с пари от държавния бюджет никой не ги следи се стига до умопомрачителни цени. Не че не пробваха с едни 2 милиарда за 8 км от Околовръстния път - 250 млн. лв./км с Бюджет 2026. 

А какво се случва с ремонтите на пътища по 4-годишните договори за текущ ремонт и поддържане за 4 милиарда лева, по които основно се работеше през изминалата година, АПИ мълчи. За две години не е ясно каква част от парите вече са усвоени и за какво. Работата по тези договори е нещо като черна дупка - никой освен шепа чиновници в АПИ не знае къде, какво и за колко се ремонтира. Пътната агенция не се отчита пред обществото по тях и за това не е изненада, че не отговори на въпросите на Mediapool, изпратени през ноември 2025 г.

Лили Границка