Правата на човека и изменението на климата са неразривно свързани. Зачитането на правото на здравословна околна среда става все по-разпространено в европейски и международен план. Съдебните производства и гражданското участие са само някои от способите, чрез които правото на здравословна околна среда може да влияе на процесите на вземане на решения, подвеждането на държавните органи под отговорност и постигането на справедливост. Съдебните спорове за климата нарастват в световен мащаб, като са се увеличили повече от 2 пъти от 2019 г. насам.
В епоха на неотложни глобални предизвикателства, пресечната точка между правата на човека и изменението на климата се превърна в ключово поле за борба за справедливост и навременни действия. Тъй като последиците от изменението на климата стават все по-явни, воденето на съдебни спорове за климата се наложи като мощен инструмент за защита не само на околната среда, но и на основните права на хората и общностите по света.
Правата на човека
Правата на човека са основни стандарти, закрепени с норми, които гарантират възможността на хората да живеят сигурно и достойно. В основата на правата на човека са признаването на достойнството на всички хора, на техните равни и неотменими права и ценностите като свобода, справедливост и равенство. Примери за права на човека са правото на личен живот, свобода на вероизповеданието, на справедлив съдебен процес, на образование и на свободно изразяване. Гражданите имат основание да изискват от обществото техните права да бъдат защитени със силата на закона. За да се осигурят правата на човека реално и на практика, държавите се ангажират да ги регламентират и защитават чрез приемането на необходимите законодателни и правоприлагащи средства.
Развитие на правата на човека в контекста на околната среда
Правото на чиста, устойчива и здравословна околна среда се развива постепенно, по-ускорено от 70-те години на миналия век, когато за първи път се споменава в Стокхолмската декларация от 1972 г. Оттогава досега сферата на човешките права в контекста на околната среда в европейски и международен план се развива стремглаво. Над 150 държави признават ключовата роля на „екологично балансираната, устойчива, здравословна, чиста или задоволителна околна среда“, а съдебните производства в областта на правата на човека и приложението им към изменението на климата започват да стават обичайна практика. Отделни граждани и организации все по-често се позовават на правата на човека, за да подведат под отговорност публични власти или юридически лица да намалят емисиите и/или да компенсират вредите, свързани с последиците от изменението на климата.
През 2022 г. за първи път Организацията на обединените нации (ООН) призна, че всеки човек, навсякъде по света, има право да живее в чиста, здравословна и устойчива околна среда. Резолюцията отбелязва, че правото на чиста, здравословна и устойчива околна среда е неразривно свързано с други права и със съществуващото международно право, както и зачита важността на пълното прилагане на споразуменията в областта на околната среда. Въпреки че в Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) все още не е включено правото на здравословна околна среда само по себе си, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) развива своята съдебна практика по въпросите на околната среда, тъй като упражняването на някои права по Конвенцията може да бъде накърнено от наличието на вреди за околната среда, последици от климатичните промени и бездействие от страна на публични власти за тяхното предотвратяване или смекчаване.
С оглед практиката на Европейският съд по правата на човека и международното признание от ООН, можем да дефинираме правото на чиста, устойчива и здравословна околна среда като:
„човешко право, което се основава на зачитането, насърчаването и вземането предвид на съответни задължения в областта на правата на човека, като правото на здравеопазване, правата на местните общности, мигрантите, децата, хората с увреждания, хората в уязвимо положение и правото на развитие, както и равенството между половете, овластяването на жените и равнопоставеността на поколенията.“
То най-общо има материалноправни и процесуалноправни измерения, закрепени в правото на ЕС и международни актове като Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) и Парижкото споразумение. Освен това някои от елементите на свързаните с него човешки права са конституционно закрепени и могат да се отнасят до социални права, осигуряване на справедлив преход, корпоративна отговорност, както и права и задължения за вътрешно прилагане на международни и европейски цели и мерки в областта на климата.
Фигура 1: Основни измерения на правото на здравословна околна среда. Източник: Програма на ООН за развитие What is the Right to a Healthy Environment?
Правото на чиста, устойчива и здравословна околна среда в България
Конституцията на Република България признава значението на здравословната и благоприятна околна среда. Съгласно чл. 55 от Конституцията „гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.“
Правните гаранции за реализацията на това право са свързани с възможността гражданите да изискват от държавата да осигури спазването на установените норми и стандарти в сферата на околната среда, включително чрез налагането на тяхното изпълнение чрез мерките за понасяне на административна или друг вид отговорност при неизпълнение. Още повече, че правото на здравословна и благоприятна околна среда е свързано и с други конституционно гарантирани права, като правото на живот (чл. 28), което също може да бъде накърнено в контекста на явления, предизвикани вследствие от климатичните промени, като наводнения, суши и горски пожари.
По-долу разглеждаме накратко три тенденции, произтичащи от все по-широкото зачитане на правото на здравословна околна среда. Те са ключови за развитието на сферата на правата на човека, но и за прилагането на политики и мерки, свързани с осъществяването на зеления преход и смекчаването и адаптацията към климатичните промени.
Съдебните производства се открояват като ефективен начин за отстояване на правото на здравословна околна среда и справяне с климатичните предизвикателства.
Достъпът до правосъдие, провокиран до голяма степен от всеобщото разбиране за правото на здравословна околна среда, е напът да промени динамиката на борбата с климатичните промени. Последният доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) сочи, че съдебните спорове за климата са се увеличили повече от 2 пъти през последните 5 години и продължават да нарастват в световен мащаб. В момента в Европа се водят много от най-значимите и иновативни дела и решения в областта на изменението на климата по света. Около 75% от европейските дела за климата са заведени срещу правителства, а по-малък дял срещу частни субекти (16%), но делът на последните се увеличава. Повече от 50% от делата, свързани с климата, имат директни съдебни резултати, които могат да се разглеждат като благоприятни за действията в областта на климата.
Скорошен пример за съдебно дело срещу правителство е Даниел Били и други срещу Австралия. Делото е заведено от група хора от пролива Торес, които твърдят, че неспособността на австралийското правителство да се справи с изменението на климата е нарушила техните права на човека съгласно Международния пакт за гражданските и политическите права. Решението потвърждава, че в резултат на бездействието на австралийското правителство, което не е предприело по-амбициозни действия по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове, правата на живот, на личен живот и култура на гражданите са нарушени. Въпреки подобни примери, задължението на държавите да защитават правата на човека чрез приемането на амбициозни цели за смекчаване на последиците от изменението на климата остава актуален въпрос. Очаква се Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) да се произнесе по темата през следващите месеци, тъй като има няколко подобни дела, които все още чакат решение (напр. KlimaSeniorinnen срещу Швейцария).
Неразривната връзка между правата на човека и изменението на климата, която се откроява в съдебните производства, формира все по-дефинитивно тази област от правото. Съдебните производства оказват непряко въздействие върху вземането на решения относно изменението на климата от страна на институциите. По-вероятно е дейности, свързани с високи емисии да бъдат оспорвани на различни етапи през целия процес – от първоначалното финансиране до окончателното одобрение на проекта. Това включва разширяване на използването на изкопаеми горива и все повечето селскостопански практики, които допринасят за обезлесяването. Вътрешноправната защита на правото на здравословна околна среда има ключово значение при производства, свързани с неизпълнение на мерки от страна на властите, например делото за мръсния въздух, което ще бъде разгледано по-долу. Още повече, че подобна съдебна практика може да подпомогне защитата на уязвими групи от обществото и по-голяма отчетност и прозрачност на мерките и действията на държавно и местно ниво.
Усилията да се търси пък пряка отговорност на дружествата за климатичните промени, причинени от техните продукти на общностите и хората, са сред първите съдебни дела срещу частни субекти. Все повече се наблюдава тенденция за доказване на причинно-следствената връзка между принос на дадено дружество към изменението на климата и позоваване на т. нар. корпоративна отговорност, ролята на дезинформацията и съответствие на корпоративните цели и бъдещи инвестиции с Парижкото споразумение. Примери за такива съдебни дела са делото на екологичната група Milieudefensie/Friends of the Earth Netherlands срещу Royal Dutch Shell plc., в което твърдят, че приносът на Shell към изменението на климата нарушава задължението ѝ за грижа съгласно нидерландското законодателство и задълженията ѝ за защита на правата на човека. Съдът признава индивидуалната отговорност на дружеството да даде своя принос за намаляване на емисиите на групата Shell, които тя може да контролира и върху които може да влияе.
Друг интересен случай е делото Лусиано Лиуя срещу RWE AG. Саул Лусиано Лиуя, перуански фермер подава искове за установяване на факти и вреди в Окръжния съд в Есен, Германия, срещу RWE, най-големия производител на електроенергия в Германия. Решение все още не е постановено, но Лиуя бе подкрепен от неправителствената организация Germanwatch, като твърди, че RWE съзнателно е допринесло за изменението на климата, изпускайки значителни количества парникови газове и носи известна отговорност за топенето на планинските ледници в близост до неговия град Уараз.
Изискването за зачитането, защитаването и гарантирането на правото на здравословна околна среда ще спомогне за подвеждането на държавните органи под отговорност.
Публичните власти преди всичко имат задължение да зачитат, защитават и гарантират правото на здравословна околна среда. В контекста на България това са например задължения, свързани с прилагането на реформи, свързани с намаляване на емисии и изпълнение на екологични и климатични цели, надлежна проверка, свързана с изпълнението на определени изисквания от страна на трети лица (напр. дружества), осигуряването на достъп до данни, свързани с околната среда (Орхуска конвенция) и др.
Приемане на адекватни мерки за справяне с изменението на климата
Парижкото споразумение за изменението на климата от 2015 г. задължава държавите да сведат до минимум икономическите, социалните и екологичните въздействия, които могат да възникнат в резултат на прилагането на мерки за реагиране с цел смекчаване и адаптиране към изменението на климата. Също така определя критерии, спрямо които да се оценяват действията на правителствата в областта на климата.
Делото на холандска екологична фондация “Ургенда” и 900 холандски граждани срещу холандското правителство е пример как гражданите и неправителствените организации се опитват да задължат правителството да направи повече за предотвратяване на климатичните промени. Съдът в Хага разпорежда на холандската държава да ограничи емисиите на парникови газове с 25% под нивата от 1990 г. до 2020 г., като счита, че съществуващото обещание на правителството за намаляване на емисиите със 17% е недостатъчно, за да се изпълни справедливият принос на държавата към целта на ООН за задържане на глобалното повишаване на температурата в рамките на 2 °C спрямо прединдустриалните условия.
Решението по делото “Ургенда” от 2019 г. е първото дело в света, в което се установява, че съществува правно задължение за правителството да предотврати опасното изменение на климата. Фондация “Ургенда” и гражданите се позовават на факта, че правата на човека налагат на правителствата задължения да приемат адекватни мерки, включително законодателство за намаляване на емисиите на парникови газове и за адаптиране към последиците от изменението на климата. Съдът приема този аргумент и постановява, че намаляването на емисиите представлява „стандарт за надлежна грижа“ за спазване на тези задължения в областта на правата на човека.
Прилагане на съществуващите ангажименти и цели
Някои дела са заведени въз основа на това, че държавите имат позитивни задължения да прилагат законодателство, с което вече са поели ангажимент да се справят с изменението на климата. Пример за такъв случай в България е колективният иск срещу Столична община, в който съдът постанови, че публичните власти са отговорни да актуализират програмите за управление на качеството на въздуха, информират обществеността за качеството му и вземат нужните мерки за неговото подобряване. Тук казусът освен, че е свързан с правото на здравословна околна среда в контекста на чистия въздух, засяга и други, свързани права, като правото на справедлив съдебен процес, на информация и други. Благодарение на продължителната подкрепа и работа по това дело, Съдът на ЕС постанови, че България (заедно с Полша) е нарушила законите на ЕС за качеството на въздуха, тъй като нивата на замърсяване постоянно и значително надвишават законовите ограничения. Разбира се, има и множество извънсъдебни начини правото на здравословна околна среда да изиска по-строгото прилагане на вече съществуващи ангажименти и цели, най-вече във формите на гражданско участие.
Зачитането на правото на чиста и здравословна околна среда има потенциал да усили гражданското участие в процесите, свързани с обсъждането, приемането и изпълнението на мерки.
Гражданското участие е от съществена важност за това да влияе на процеса на вземане на решения и да засили отговорността към опазването на околната среда, дори преди даден проблем да се превърне в съдебно производство. Това от своя страна допринася и за постигането на справедливост – съвместно усилие, в което всички ние участваме.
В своята същност гражданското участие в сферата на околната среда включва възможността на хората да имат свободен достъп до информация за качеството на околната среда и проблемите, свързани с климатичните промени, както и възможността да участват пълноценно във вземането на решения и да търсят прилагане на законите за околната среда или обезщетение за настъпили вреди. Всеки един от нас може да се позове на Орхуската конвенция и задълженията на България да:
Фигура 2: Основни ангажименти за държавите, произтичащи от Орхуската конвенция. Автор: Ремина Алексиева (свободна за разпространение)
Твърде често обаче на практика сме възпирани да участваме пълноценно във вземането на решения, които могат да засегнат и други наши права – на култура, труд, здраве и други. Това се случва по редица причини, сред които и неравния достъп до информация, както и непропорционалните вреди от изменението на климата, които засягат най-вече уязвимите групи от обществото. Защото за да имаме възможност да упражняваме тези права, е необходимо да имаме минимален достъп до информация и знания в областта. Затова е важно екологичните аспекти да бъдат част от училищното образование от малка възраст, включително гражданското образование и връзката му с това право. Това е свързано и с изграждане на цялостно екологично съзнание на гражданите, което, разбира се, изисква постепенно развитие и правилна комуникация, така че гражданите да са наясно с правото си на здравословна среда и практическите начини как да го отстояват.
Връзката между правата на човека, изменението на климата и съдебните спорове, свързани с климата, е неоспорима. Всеобщото зачитане на правото на здравословна околна среда, както от страна на публичните власти, така и от страна на съдилищата, е мощен инструмент за това да изискаме от публични власти да приемат и изпълняват ефективно мерки за постигане на зелен преход и смекчаване на климатичните промени. Не на последно място, зачитането на това право може да допринесе за канализирането на широко гражданско участие и постигането на социална справедливост.
Автор: Ремина Алексиева / Климатека
Ремина Алексиева е част от авторския екип на Климатека и експерт в програма „Енергетика и климат“ в Център за изследване на демокрацията. Работи в областта на справедливия преход и неговите социални аспекти, изпълнението на дългосрочни стратегически документи, които се отнасят към адаптацията към и смекчаване на изменението на климата, както и за ефективното прилагане на европейското и националното екологично законодателство.
