Археолози от Казанската академия на науките и в момента извършват разкопки в града - столица на средновековната държава Волжска България. Учените предполагат, че изображението на пръстена вероятно е срещано и в България и се надяват, че българските учени могат да помогнат за пълното разпознаване на символа.

В столицата на древната Волжска България иманярите, каквото са могли, вече са го разграбили. Археологът Рафин Шарифуллин е намерил едва шепа злато за 30 години разкопки по цял Татарстан. Късметът обаче му се усмихва в Болгар, когато на разкопките на административна сграда открива златен пръстен.

"Това е находка от категорията на уникалните. Рядко срещан предмет. При това находката е на границата на два земни пласта - руския пласт и бoлгарския пласт от времето на Златната орда. Това е пръстен с печат с изображение или на Тангра, или на някакво животно", казва Шарифуллин.

Въпреки че пръстенът е изваден от по-късен културен пласт, учените предполагат, че той е на болгарски хан от времето преди Волжска България да бъде превзета от монголите през 13 век. Вероятно пръстенът се е предавал по наследство, а после е загубен.

Това лято археолозите са открили и много керамика, мъниста и монети. Намерили са и оловни пломби, които волжските българи използвали вместо пари по време на сребърната криза през 12 век. Пред камерата на БНТ археолозите попадат и на неизвестен още обект от Волжска България преди нашествието на монголите.
Там ще има находки, много ясно определени по време, а те за историята имат максимално значение, коментира Рафин Шариффулин. За 70 години археологически проучвания са изследвани едва 3% от територията на Болгар и затова очакванията са столицата на Волжска България тепърва да разкрива още много от тайните си.