- Моля да бъда съден при закрити врати.
- Защо?
- Хремав съм.

Един крадец задигнал виолончело от филхармонията. Докато се измъквал обаче през прозореца, го видял един полицай и го хванал:
- Кво носиш, бе?
- Ми едно виолончело тука…
- Защо си откраднал виолончело...

В три часа през нощта полицай спира мъж с голям куфар.
- Стой! Какво носиш в куфара?
- Още не зная.

В съда:
- И така, когато се стигна до сбиването, ищецът държеше в ръце парче дъска, дълго метър и двадесет и пет. А вие какво държахте в ръце?
- Жена му.

Надзирател в затвора се обръща към един от затворниците:
- Мисля, че трябва най-после да спреш с твоите въпроси. Нали вече ти казах, че непременно ще ти съобщя, когато настъпи две хиляди и девета годи...

Затворник получава писмо от жена си:
"Мили мой, реших да посея марули в задния двор. Кога е най-подходящото време?"
Тъй като знаел, че охраната на затвора чете писмата, мъжът отговорил:
"Мила моя, как...

Надзирателят командва затворниците:
- Да си изчистите добре килиите! Утре пристига министъра!
Глас от залата:
- Него пък за какво са го вкарали?

В далечния Север е извършено престъпление. Полицията разпитва заподозрян ескимос:
- Какво правихте през нощта от петнадесети ноември до трети април?

Съдията казва на обвиняемия, който е осъден на 115 години затвор:
- Не се отчайвайте! Ние не сме бюрократи - ще излежите колкото можете!

- Кой е този симпатичен побелял мъж?
- Това е началникът на затвора.
- Каква блестяща кариера! Сигурно е започнал като най-обикновен затворник!

Двама бивши затворници минават край затвора.
- Виж, вдигнали са стената с още два метра - казва единият.
- И какво от това? - отговаря другият. - Ако пожелая, пак мога да вляза вътре.

Свиждане в затвора. Съпругата нервно се върти на стола си и скача преди да е изтекло разрешеното време.
- Време е да тръгвам, мили. През цялото време си мисля колко ли е тежко на нашето кученце да сто...

- Моля подсъдимият да каже дали се признава за виновен! - казва съдията.
- Не мога да ви кажа, господине, защото още не съм изслушал показанията на свидетелите.

В килията затворник разказва на съкафезника:
- Реших да обера една вила. Цял месец храних кучето, което я пази с колбаси. То ме обикна като роден баща накрая. И през нощта без никакво усилие проникнах...

В съда:
- На съда всичко е ясно. Да влезе убития.