Планетарна система, невиждана досега, с шест екзопланети, които се въртят около нея в синхронизиран танц, е открита от изследователи, разказват учени в изследване, публикувано в сп. Nature.
Подобни планети, от два до три пъти по-големи от диаметъра на Земята, но по-малки от Нептун и близки до звездите си (по-близки дори от Меркурий), се срещат често. Не е изненада и намирането на още една системаа от звезда с планети около нея - поне 4100 такива са регистрирани до момента.
Но досега няма подобна открита с шест планети в орбитален резонанс - синхронно въртене около звездата, HD110067. Засичането на това явление предполага, че системата не е преживяла големи сътресения от създаването си, може би преди 4 млрд. години. Системата едва ли е била преобразена например от гигантски сблъсък, нарушил орбитите на планетите ѝ.
Резонанс
HD110067 е около 20% по-малка и студена от Слънцето и се намира на около 100 светлинни години. Вижда се в нощното небе на Земята в северното съзвездие Coma Berenices. Тя е в центъра на най-ярката известна на човек система с четири или повече планети.
Новооткритите планети, забелязани с наблюдение в спадове на яркостта на звездата, са с диаметър 1.9 до 2.9 пъти този на Земята (за сравнение земният е 12 750 км; този на Нептун - 49 250 км). Най-вътрешната обикаля за около девет дни, най-външната - за около 54. Разстоянието с HD110067 е значително под това между Земята и Слънцето (съответно от 6 до 20%), но тъй като звездата е по-малка, не са изложени на същите нива на радиация.
Разликата между времето, в което орбитират около звездата си, е спазва почти математическо съотношение. От първите три планети най-външната обикаля звездата за 20.519 дни; следващата - 13.673 дни (почти 1.5 пъти разлика); най-близката до звездата - за 9114 дни (същото съотношение). Когато най-близката до звездата планета прави три обиколки, втората е направила точно две (резонанс 3 към 2), отбелязва Европейската космическа агенция. По двойки планетите (изброявани от най-вътрешната към най-външната) са в резонанс 3:2, 3:2, 3:2, 4:3 и 4:3.
"Ключовото нещо за тази система е нейният потенциал да отключи тайните на тези мистериозни планети с размер под този на Нептун, за които знаем толкова малко", казва за "Ройтерс" Хю Осборн от Бернския университет в Швейцария, един от съавторите на изследването. "Това определено не са подобни на Земята планети."
Резонансният аспект е наистина интересен - отчасти с математическата красота.
Хю Осбърн, изследовател
Планетарните системи се формират в състояние на резонанс, но ритъмът може да се наруши лесно от сблъсъци, създаването на планети гиганти и много други. В резултат вероятно 99% от системите не са в резонанс на планетите си, но най-вероятно са били в миналото.
Обитаема зона
Открити са стотици "субнептуни" и съставът им още е обект на дебати, тъй като масата, радиусът и плътността им могат да бъдат постигнати с различни комбинации: скали, води, атмосферен състав. Въпросът е дали "субнептуните" могат да са скалисти, с плътна атмосфера от водород и хелий, или от скали и лед с богата на вода атмосфера, а може би нещо трето.
Такива планети може да поставят на изпитание разбиранията за "обитаема зона" около зведа (разстояние, на което може да се поддържа живот). Наборът варианти за достатъчно близка или далечна орбита на субнептуните е по-голям предвид достатъчно голямата им атмосфера, способна да затопли или охлади повърхността на планетата независимо от разстоянието.
Конкретно тези планети обаве вероятно са много горещи, с температура до 200 градуса.
Използваният за засичането на системата инструмент е сателитът на НАСА Transiting Exoplanet Survey Satellite (TESS), наричан понякога "ловец на планети". След това друг телескоп, CHEOPS на Европейската космическа агенция, помага да бъдат засечени част от планетите. Комбинирането на данните и математическите модели помагат да се обрисува системата.
Учените се надяват, че космическият телескоп Джеймс Уеб (JWST), който не е използван за това наблюдение, може да даде отговори за тези шест планети и субнептуните като цяло като цяло.
