От х:

Днес в x:

Държавата успя да вземе планирания дълг, за да покрие дефицита в бюджета

Министерството на финансите (МФ) успя с един удар да си набави нужното финансиране за до края на годината, с което да покрие планирания бюджетен дефицит. Такъв прочит предлагат резултатите от пласираните днес две емисии външен дълг (с падеж след 7.5 и 12.5 години) за общо 2.3 млрд. евро.

Операцията беше очаквана, като единствено имаше неяснота около тайминга и детайлите. Фините настройки обаче явно са били точни, тъй като интересът е бил внушителен - подадените заявки са били сумарно за над 6.5 млрд. евро. А това е позволило на финансовото министерство да постигне по-добри условия от индикативните, подадени в началото на деня. Финално постигнатите доходности още не са оповестени от министерството, но според информация на „Капитал“ от пазара, базирана на постигнатите спредове спрямо mid-swaps, става дума за нива около 4.7% за седемгодишните и 5.1% за дванадесетгодишните.

„МФ издебна търпеливо и успя да се вмъкне в един от може би последните подходящи прозорци за емитиране на дълг на международните пазари през тази година. След като миналата седмица данните показаха понижаване на инфлацията в ЕС и леко омекване на пазара на труда в САЩ бенчмарковите доходности се понижиха от рекордните си стойности и достигнаха нива от средата на септември (именно тогава и директните ни „аналози“ в региона - Унгария и Румъния, емитираха своите евробондове)", обясни Мартин Търпанов, ръководител на отдел „Дългови инструменти“ в „Делтасток“. Той описа интересът като „солиден“, а цялостната кампания по набиране на дълг като „изключително успешна в една много предизвикателна среда“.


Свиване на спреда
Днешната операция е до голяма степен повторение на тази преди година, когато България също успя да пласира 2.25 млрд. евро в два транша с аналогичен матуритет. Сега едните облигации са с падеж след 7.5 години през май 2031 г., а другите са 12.5-годишни като изплащането им трябва да стане през май 2036 г.

По неофициална информация интересът е бил чувствително по-голям към по краткосрочните книжа (над 4.2 млрд. евро спрямо над 2.3 млрд. евро), което обяснява и повечето пласиран обем там (1.3 млрд. евро спрямо 1 млрд. евро). Все пак обаче е било важно и обемът при всяка да е поне 1 млрд. евро, което обичайно е и своеобразен праг за интерес от големи институционални инвеститорите, тъй като по-малките емисии предполагат и по-малка ликвидност.

Що се отнася до доходността, то тя също беше повлияна позитивно от големия инвеститорски интерес. В началото на деня индикативната стойност подадена от МФ за по-краткосрочната емисия е mid-swap+180 базисни пункта, което на база на котировките на показателя от сутринта правеше около 4.9-5.0%. По-късно през деня след събирането на заявките беше дадена нова насока за MS+160 базисни пункта, а финално емисията е пласирана при MS+150 базисни пункта или малко под 4.7%.

При 12.5-годишните облигации развитието беше аналогично. Първоначално заявената от мениджърите по емисията зона беше около MS+210 б.п., което беше ревизирано на MS+190 б.п. и финално се стигна до MS+185 б.п., или около 5.1%. Това не е необичайно, като първоначалните индикации са своеобразен таван. Например през януари първоначалната индикация беше за MS+250, но след като поръчките надхвърлиха 7 млрд. евро при предлагани 1.5 млрд. евро облигации, като крайно емисията беше сключена при MS+215 б.п., или 4.78%.

„Въпреки усложнената геополитическа среда и вътрешните трусове покрай местните избори държавата успя да хване последният удобен влак и емитира на много благоприятни нива. За справка - 10-годишните унгарски евробондове бяха пуснати през септември на MS+235 б.п., а румънските - на MS+330 б.п., а ако върнем малко назад, през януари България емитира 10 г. на MS+215.", коментира Марин Търпанов.

При равни други условия свиването на спредовете и по-ниските нива спрямо тези на други държави със сходен профил означават, че пазарът възприема България като по-малко рискова.


До тавана
Изтегленият нов дълг е практически до тавана на позволеното за годината. Заложеният в Бюджет 2023 лимит за емитиране е 7.5 млрд. лв., но още през януари бяха пласирани 1.5 млрд. евро десетгодишни книжа за рефинансиране на падежиращи. Това означава, че остават малко над 4.5 млрд. лв., или 2.3 млрд. евро. А това почти напълно би покрило заложения в бюджета дефицит от 4.6 млрд. лв., което представлява 2.5% от БВП на касова основа.

 

Източник: capital

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини