18 °C

Буболинката: Да правиш торти е изкуство

Люба Златкова със своите синове

Бутиковите торти на Люба Златкова са истински хит в интернет. Нейните сладки произведения на изкуството получават заслужени коплименти във форумите.

Тя е на 35 години. Завършила е Първа английска гимназия в София. Учила е туризъм и търговия в Българо-датския колеж към Свищовската академия. Майка е на три момчета. Живее в столицата.

Люба Златкова, сладкар-декоратор

- Откога правите торти? От кого сте се учила?

- Запалих се преди малко повече от две години. Български сладкари-декоратори бяха спечелили второ място в международен конкурс и аз се заинтригувах. Започнах да търся повече информация в нета и открих колко много неща има публикувани за декорацията на торти въобще. Страшно се амбицирах и аз реших да се пробвам. За мен това беше нещо съвсем ново. Дотогава най-голямото ми постижение в сладкарството беше един обикновен кекс по стара мамина рецепта, с който безумно се гордеех. Имам три прекрасни момчета, които го излапваха за минути.

Започнах да чета всичко по темата в интернет – гледах филмчета кое как се прави, свалях рецепти, разглеждах снимки и каталози, влизах в специализирани форуми. После от теорията минах към практиката. Първоначално реших да потренирам с изработка на фигурки и цветя от пластелин. Изкупих всичкия пластелин от книжарниците в квартала. След няколко седмици прецених, че вече съм достатъчно добра да се пробвам с истинска торта. Поводът беше 33-ят ми рожден ден. Никой от гостите не можеше да повярва, че тортата е мое дело. Това ми бе напълно достатъчно, за да си повярвам и да продължа още по-ентусиазирано с опитите. За жалост, покрай грижите за дома и децата, не ми оставаше много време за новото хоби и за една година успях да направя само 4-5 торти. Но явно те доста са се харесали на познатите ми, защото отвсякъде започнаха да ме навиват да се заема по-сериозно с това начинание. Първата си поръчка приех на 1 април миналата година, после всичко се разви светкавично. Сега се налага да отказвам на доста хора, просто защото физически не смогвам да изпълнявам всички поръчки.

- Колко време ви отнема декорацията? Коя е тортата, която сте правила най-дълго време?

- Правенето и най-вече декорирането на торти отнема страшно много време. А аз обичам да изпипвам всичко до най-малкия детайл, защото именно в малките неща се крие истински красивото и ценното. За мен правенето на торти е изкуство, защото във всяка торта влагам много емоции и вълнение. Оставям част от себе си - нямам предвид някой пръст. На всяка отделям нужното внимание и търпение. Затова и си ги обичам всичките, макар някои да са по-несполучливи или да се разминават с първоначалната ми идея. Често се случва в процеса на работа да възникнат непредвидени обстоятелства, които налагат промяна в декорацията. Тогава на помощ идва умението да превърнеш дефекта в ефект.

- Какво правите, когато не се получи?

- Имах поръчка за торта на три етажа в японски стил. Покритието обаче се разкъса. За да прикрия гафа, направих японски постройки. Това подсили ефекта от йероглифите и се получи страхотно.

Тръпката в правенето на торти е именно в това, че никога не знаеш какво точно ще се получи накрая. Всеки нов проект е предизвикателство, свързано с безсънни нощи в обмисляне как точно да направя това или онова, дали ще успея да се справя, ще се хареса ли тортата. Но когато в крайна сметка видя радостта в очите на хората, знам, че всичко си е заслужавало. Не се е случвало да разочаровам клиент. А още повече ме радва фактът, че при мен има обратна връзка, която не съществува при повечето сладкарници. Почти винаги хората ми се обаждат да ми благодарят, да ми разкажат как е била приета тортата от рожденика или от гостите, дали им е харесала на вкус. Всеки получен мейл, съобщение или обаждане за мен е много ценен и благодаря на всички от сърце.

- Откъде черпите идеи за декорациите?

- В повечето случаи клиентите ми просто задават темата и оставят всичко в мои ръце. Друг път ми изпращат снимка на конкретна торта с молба да направя същата. Често се налага да взаимствам идеи от няколко различни и да ги обединя в една. А понякога, макар и рядко, отказвам поръчка, защото просто не ми харесва идеята. Сигурна съм, че на някого това ще се стори доста префърцунено и непрофесионално, но аз мога да си го позволя, защото за моя огромна радост не съм професионалист. Правя торти, за да си доставям удоволствие и за да радвам хората с тях. Затова и основното ми правило е да не повтарям торта. Не искам да се превръщам в конвейер за масово производство. Това го могат всички сладкарници. Искам моите торти да са наистина уникати и всеки един клиент да може с гордост да каже: "Това е моята торта от Буболинката!"

- Какви поръчки сте отказвала?

- Отказвала съм декорации с женски гърди или дупета. Не съм пуританка, но правя тортите пред децата си. Те се въртят непрекъсното около мен и смятам, че ще е неловко.

- Предполагам, че са скъпи и не всеки може да си ги позволи. Как приемате това, че глезотийките са само за избрани?

- Цената е много относително нещо. За един 100 лв. може да са нищо, за друг – страшно много пари. Мисля, че когато става въпрос за изкуство, не бива да се говори за цени, а за ценители. За съжаление в България на тортите все още се гледа само като на храна. Мисля, че до момента няма човек, който да се е отказал от услугите ми заради цената. Така че тортите ми не са само за „избрани”, а за всички, които са избрали мен.

- Казвате, че в България все още на тортата се гледа само като на храна?

- За съжаление е така. Когато ми се обадят за поръчка най-напред ме питат колко са парчетата, какъв вкус има тортата. Преди всичко на нея се гледа като на десерт. Рядко я приемат и като храна и удоволствие за очите.

- Каква информация за човека носи изборът на декорация?

- Определено изборът на торта говори и за самия човек. И тук става въпрос за вкус, за стил, за характер, за предпочитания... както при избора на дрехи, музика, среда. От една торта едва ли бих могла да си направя генерална преценка за човека, но е факт, че благодарение на тортите създадох страшно много познанства и с част от клиентите ми станахме и приятели.

При децата желанията се определят най-вече на база любими филмчета и герои. Детското въображение е необятно и затова често на хлапетата им е трудно да се спрат на нещо конкретно. Да вземем за пример моите синове – до последния момент не са наясно какво точно искат, но пък като го измислят, знаят до най-малката подробност как точно трябва да изглежда тортата. Децата са и най-критични и откровени в оценката си. Затова, когато направя едно дете истински щастливо, знам, че съм си свършила работата както трябва.

- Спомняте ли си тортите за вашите рожденни дни?

- Не си ги спомням. Но се сещам за тортите за рожденните дни на сестра ми. В продължение на пет години нейните торти се размазваха на жабката на колата. Ходехме да я взимаме от сладкарницата. Не знам какво се случваше, но на връщане баща ни рязко натискаше спирачката и тя се залепяше на жабката.

- Как изглеждаше първата торта, която вие направихте?

- Беше кръгла, бяла, с венец от рози отстрани и панделка отгоре. Сега ми се вижда толкова нескопосана и аматьорска, но тогава не бях на себе си от радост и гордост, че съм направила нещо толкова красиво и прекрасно! Следващата все още си я харесвам, макар и на нея да съм й открила безброй кусури. Тя също беше бяла, изрисувана с черни цветя, пеперуди и едно момиченце. Много стилна и сладурска!

- Ако трябва да представите живота си като торта, как ще изглежда тя?

- Май ще се окаже най-трудната поръчка засега. На вкус със сигурност ще е Мока. Обожавам кафето – силно, горещо, ароматно, хем горчиво, хем сладко, ободряващо, страстно, екзотично... Мисля, че и моят живот до голяма степен е точно такъв. А на външен вид.... Ами май пак ще е бяла, снежнобяла и чиста, висока, на много етажи. И ще помоля всеки, който ме обича, да я украси с по едно червено сърчице. Пък да видим дали ще си остане постна или ще стане твърде натруфена.

Интервю на Христина Котларска


Хороскоп за 21.09.2017

Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби
Моля, изберете зодия
Последни новини