„Нашите деца нямат ли право да играят?“, питат обидено хората в крумовградското село Гулийка. Местните недоумяват как така нито опозицията, нито управляващите знаят каква е реалността в селото. Кметството е от две села - Гулийка и Пелин, и границата между тях трудно може да бъде поставена, защото всъщност това са десетина махали, пръснати по планината. Жителите по постоянен адрес са 1416, а живеещите са 752. Другите се връщат от Турция през лятото. В двете села децата до 18 години са 370. „Прирастът ни е много висок - разказва кметът Халил Ахмед. - Преди пет-шест години при нас се бяха родили повече деца, отколкото в Крумовград. През миналата 2013-а имаме 18 новородени, за първите три месеца на тази имаме 8.“ Той се чуди как народен представител, независимо от коя политическа сила е, може да обяви, че на всичката тези дечурлига спортна площадка не е нужна. Всъщност не става въпрос за изграждане на нова, а за ремонт на вече съществуваща. Намира се в двора на основното училище „Христо Ботев“, където се обучават 160 деца от 9 села - Гулийка, Черноки, Чал, Багрилци, Доборско, Рогач, Сливарка, Пелин и Перуника. Спортните съоръжения на двора не са ремонтирани от 37 години, откакто е построена новата сграда на училището. Местните помнят две големи събития - когато през 1975 г. в Гулийка била прекарана вода и през 1978-а било открито училището. Дворът на школото е всъщност и единственото място, където децата могат да ритат топка, да играят баскетбол или волейбол. Съоръженията вече са толкова стари, че здравната инспекция в Кърджали е издала две предписания площадката да се приведе в безопасен вид. От десет години в селото се мъчат да намерят пари за игрището и едва сега имат възможност да направят основен ремонт. Проектната стойност е 61 000 лв.
Училищните тоалетни са на двора
Кметът обяснява, че децата в местността се увеличават и училището вече не може да побере всички. Обмислят да строят допълнителна сграда на два етажа с класни стаи, две компютърни зали и вътрешни тоалетни. В момента санитарните възли са на двора. Демографският бум в Гулийка се дължи основно на ромското население. Преди четиридесетина година в съседното село Пелин е имало само четири къщи с роми. През годините по-голямата част от турците се изселили.
„Кмет съм от 19 години - казва Ахмед. - За това време ромите почти се удвоиха - от 330 през 1995 година сега са 574. Те не дават децата си навън. Ако някоя от дъщерите им се омъжи, прибират зетя при тях. Раждаемостта е много висока - имаме семейства с по 12-13 деца.“ По времето на тройната коалиция в село Пелин била построена детска градина за 600 000 лв. със слънчеви колектори. Болката на кмета обаче е свързана с липсата на физкултурен салон в училището в Гулийка. „Вместо да ни сочат с пръст, да ни помогнат, защото децата няма къде да играят физическо през зимата“, завършва Ахмед.
Красимир Ангелов
