От х:

Днес в x:

Тестът на матурата по български език сбъркан. Ами сега?

Матурата по български език и литература. Кое е вярно и кое - грешно?

Има грешки в отговорите на теста по български език и литература, който зрелостниците решаваха на 21 май. За това алармираха учители от Пловдив. Според тях отговорите, посочени от просветното министерство, на 4 и 8 въпрос за верни, са грешни.

Според тях точка 4 от изпитния тест вместо отговор А верен трябва да е отговор В. Литераторите са категорични, "ски-състезание" се пише с тире и следователно допуснатата правописна грешка е в подточка В, а не в А, както се твърди в ключа към тестовете, който МОМН публикува часове след края на матурите.

Ето въпрос 4:

В кое от изреченията е допусната правописна грешка?

А) Наситените мазнини трябва да се ограничават заради лошия холестерол, създаващ проблеми на сърдечно болните.

Б) На пресконференцията обявихме новите проекти, свързани с поддържане на екологичното равновесие.

В) Почти навсякъде може да вземете под наем екипировка за ски състезанието, което ще се проведе през следващата седмица.

Г) Това рядко цвете цъфти в Родопите през април и май с нежни бледорозови до тъмнолилави фуниевидни цветчета.

Втората грешка, за която се сигнализира, е в 8 въпрос. Според преподавателите от Пловдив, верният отговор е В (в него е грешката, която се търси.)

Тя е в деепричастието - тъй като в изречението има употребени форми на минало свършено деятелно причастие, вместо него, трябва да се употреби отново такова минало свършено деятелно причастие), а в посочения от МОНМ за верен отговор Г - няма грешка.

Ето въпрос 8:

В кое от изреченията е допусната граматична грешка?

А) Пътуващите трябва да внимават, тъй като има опасност от падащи камъни в Кресненското и в Искърското дефиле.

Б) Наслаждаваме се на уникалната панорама и се опитваме да запазим миговете красота с помощта на фотоапаратите.

В) Близо до селото имало буйна река, която след едно земетресение станала подземна, образувайки множество пещери.

Г) Пред най-близките поетът споделя, че предпочита и се вдъхновява от класическата музика и от красивите природни гледки.

По мое скромно мнение обаче в нито едно от предложените 4 изречения няма граматична грешка. В посоченото от министерството за грешно изречение (Г), може да се говори за тромава конструкция, би могло да се избегне повторението на предлога „от“ и да стане: „Пред най-близките поетът споделя, че предпочита и се вдъхновява от класическата музика и красивите природни гледки“. Така фразата е по-гладка, но тук в най-лошия случай можем да говорим за стилистична грешка, а не за граматична.

На същата позиция за въпрос 8 застанаха и в предаване по Нова телевизия двама професори, които коментираха сгрешения тест. Според двамата в 4-те изречения на въпрос 8 няма допусната граматична грешка.

Въпросът със сгрешения тест бе коментиран надълго и нашироко във Фейсбук от колеги (съдейки по коментарите им са филолози).

Новината за сгрешения тест бе публикуван от друга колежка, от Пловдив – Катя Костова. Та е изпратила официално запитване до министерството, но до днес още няма отговор. Нормално, чиновниците от просветното министерство са отбелязвали празника на славянската писменост (ако някой открива ирония в последното изречение, е на прав път).

Темата повдига изключително сериозни въпроси.

Първо: Защо е необходимо да се подлагат зрелостниците на тест по теми, които са спорни, при това – на академично ниво. Например правописа на „ски състезание“. Според речника, цитиран от пловдивските учители (издаден през 80-те години), сложната дума се пише с тире. Според речника на БАН от 2002 година, се пише разделно - „ски състезание“. Правилото в речника на академията гласи, че сложни имена, съставени от думи, които имат самостоятелна употреба, се пишат разделно. Прието е нормата на БАН да е задължителна.

Въпреки това. В езикознанието съществува понятието „разколебана норма“. Става дума за езикови форми, за които нормалният образован човек няма езиков усет. Т.е. той не се дразни от грешната им употреба. Класически пример в това отношение са падежните форми при местоименията. Например фразата „питай някой колко е часът“ не дразни повечето хора и това съвсем не означава, че са неграмотни или необразовани. Правилното е „Питай някого колко е часът“, а „някого“ е остатък от падежната система, която не е в употреба от векове, затова съвременният българин няма усет за падеж, какъвто има руснакът например.

Второ. Липсата на единен норматив всява хаос сред ученици и учители. Не е рядко срещан случай ученикът да учи едно, а после в университета да му казват, че това не е вярно. Ако човек се зарови в многобройните учебници по един и същи предмет, сигурно ще открие и много други недоразумения.

В крайна сметка самият език има нужда от нормативно изчистване на остарелите правила. В противен случай рискуваме да обявим две трети от хората за неграмотни. Но при всички случаи не е редно всичкият този хаос и недоразумения да се стоварват на плещите на зрелостниците. Не е тяхна работа да решават академични спорове.

Haskovo.net ще ви държи в течение за отговора на министерството на образованието за сгрешения тест. По всяка вероятност чиновниците няма да признаят, че грешат.

Но поне ще го знаем.

Тодор Кръшков

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини