От х:

Днес в x:

За някои интересни старинни думи и имена на местности около с. Аламовци,Златоградско

Те говорят за някогашния поминък на хората и са запазени до днес като имена на редица местности : Калъчов дол, Тенковски дол, Дарманово, Янюв шупак, Параджикан, Бачищено, Черквана, Мариново, Канурско, Брайньово, Боянов острог, Карталан, Диньова чука, Малка река, Иваново, Ленищено и др. Точно на югозапад от сегашния модерен паркинг в началото на селото, се намира една равнинка, носеща интересното име „Гумното”. Гумно е стара дума, употребяваща се в почти всички съвременни славянски езици: руски, белоруски, украински, сръбски, босненски и др. и означава място за вършеене. В нашия край е известно повече като харман. Само в Аламовци е запазено като име на местност „Гумното”. Гумното /харманът/, е било особено място в живота на дадено поселище – било то село или колибак. Около него се съсредоточавала земеделската дейност на хората. Бил старателно подравняван, където имало възможност се застилал с каменни плочи /тикли/. Ако нямало тикли, се затревявал и преди вършитба се окосявал много ниско. Идеалният вариант за харман е било някоя равна скала, естествено или изкуствено подравнена /Харманa -се нарича центъра на с.Кушла/. В повечето случаи по нашия край за харман /гумно/ се подравнявал даден участък и даже се подзиждал със сух каменен зид /дувар/. Обикновено се избирало проветриво място с южно изложение. В центъра на така приготвеното „гумно” се забивал един кол, наречен стожер и около него се въртели коне /мулета/ или волове, подковани с петали. На някои места се използвали „дикани”, за да се вършее. Обикновено след ожънване на ръжта тя се връзвала на снопи и се складирали на купици или на купен край хармана. Снопите ръж престоявали известно време, за да доизсъхнат и да доузреят на купиците /купена/. Изчаква се хубаво, сухо и слънчево време, и снопите се разстилат на хармана. Понякога се насичат на две или на три, за да може да се овършеят по-лесно. Така приготвен, до хармана се докарват обикновено два вола или коне /мулета/, вързани с дълго въже за стежера и започват да се въртят в кръг,за да овършеят сламата. На главите им се слагали специални кошници, за да не ядат или пък да не хапят работещите там. Целта на тази операция е била да се отдели зърното /хлебът/ от класовете и сламата да се омачка и отъпче хубаво, за да омекне. На единия край на гумното имало обикновено плевня /дам/, където с дървени вили се складирала овършаната слама. Плявата, заедно със зърното се събирали на един сор /куп/. Пресявало се събраното през дърмон /кожено сито с дупки/. Отделеното зърно по-късно се отвявало и ставало готово за мелене и приготвяне на хляб. Отвеяното зърно се съхранявало в хамбари с отделения за ръж и овес, ечемик и др. Когато ръжената слама се използвала за покрив, тогава тя не се вършеела, а пак на гумното /хармана/ се чукала с дървени вили, за да опада зърното и за да се опази снопа слама колкото се може повече. Леко се изтръсвал - да не остава зърно по сламата и се складира пак на купица или купен. От там вече при нужда се използвала сламата за направа на покриви или за „нагъчане” на самари. Покривите от слама имат много добри изолиращи свойства - лете държали хладно, а зиме пък било топло. Не запарвали кошарите, защото имат много добър обмен на въздуха. Това е малка част от някогашния бит на родопчани, който все повече се забравя. Навремето лично дядо Вазов пише стихотворение със заглавие „Пред гумното”… Друга интересна местност в близост до Аламовци е „Бачище”. Тя се намира на североизток от Аламовци, където са имотите на родовете Делииванови, Димитрови и др. Делиивановите доскоро бяха с най-много овце и кози в района. Даже се уточнява като Долно Бачище и Горно Бачище за указване на имотите на стопаните. Местност с подобно име „Бачища” има и на билото между Козарска река и Утайника/Ерма река/, а местност „Хъмчово бачище” има на планинското било над „Скока”, с имоти пък на рода Хъмчеви от Златоград. Но какво означава тази дума? Бачѝя, бачѝло или ма̀ндра, е временно сдружение в традиционното овцевъдство на притежатели на овце и кози за съвместна дейност по преработка на мляко и отглеждане на дойните животни. Бачиите се организират на оградено място извън селата, където се доят овцете и козите и се прави масло, сирене, извара и други млечни продукти. До Първата световна война бачиите са разпространени в българските земи и извън тях, в райони с развито овцевъдство. Явно името на тази местност се е запазила от годините, когато в Родопите е процъфтявало овцевъдството.По данни на Тодор Коруев в неговата книга за овцевъдството в Родопите, до началото на двадесети век в планината между р. Места и Марица е имало два милиона овце майки. Това са години, когато е имало стройна организация за преработка на млякото в сдружения бачии (мандри). Тогава все още се е използвала зимната паша по Беломорието. Особеното тук е, че в района на с. Аламовци се използвала думата „бачище”, която е характерна повече за западните земи на българското землище. Така в една песен от Софийско се пее: Загради Стоян бачия навръх на Стара планина. Майка Стояну говори: - Сине, Стояне, Стояне, не гради тамо бачия: там има вълци глотници, там има мечки мръсници, там има върли айдуци. Както се вижда и в песента, бачиите (мандрите) се правели по високите била на планините, където са били пасищата и в близост до извори с обилна вода. Всичко това е било свързано с преработката на млякото. В останалите села на общината се е използвала единствено думата „мандра”. Така все още се помнят в района на с. Кушла- Старата мандра, около Златоград - Мандрата Кюртева в Хасидере,мандрата Юрчицка--на север от Кусора .Мандри е имало на рида Планина-над Равно бърце и Старцево, също около Карова чука и др. От „бачия” може би носи името си и селището Бачково в северните Родопи. Запазените имена на местности в Златоградска община носят отпечатък от някогашния бит на родопчани. Те носят и една неразривна връзка и с цялостното българско землище. Специално в района на Аламовци се открива една доста силна връзка със западните български земи, изразена в запазените имена на местностите :Гумното и Бачища.

Розалин Хаджиев

Председател на тракийското дружество "Дельо войвода"

гр.Златоград

Източник: Kardjali.bgvesti.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини