Той трябва да завърши преди началото на Българското председателство на Европейския съюз, което ще е през втората половина на 2018-та година.
56 тона ще тежи стоманената конструкция на бъдещия стъклен купол на пленарната зала, става ясно още от публикуваната документация. Още 44 тона ще тежи специално изработената метална конструкция, върху която ще бъдат монтирани бъдещите депутатски банки. Любопитна подробност е, че броят на седалките ще е с 30-сет повече от общия брой народни представители, които се избират при гласуване за обикновено Народно събрание. Вместо 240 депутатски банки, монтирани ще бъдат 270 места. Отделно ще има места за президиум и официални ложи. Новият дом на парламента ще има и конферентни зали, а осветлението ще е изцяло енергоспестяващо. Предвидено е изграждането и на специална система за видеозаснемане и телевизионно предаване на работата на парламента.
От документацията става ясно, че процедурата по избор на изпълнител е ограничена. Това се налага и заради обстоятелството, че строителите ще боравят с информация, която е квалифицирана като “държавна тайна”. Кандидатите трябва да имат достъп до класифицирана информация, минимум до ниво “поверително”.
Кандидатите трябва да имат и обороти в размер на минимум 30 млн. лв. в областта на строителството през последните три години, както и да са изпълнявали сходни дейности през последните пет години. Изборът на изпълнител ще се базира на икономически най-изгодната оферта.