От х:

Днес в x:

Фенки молели Гунди за бебе

Хората го наричаха Президента. За мен той беше първият български президент." С тeзи думи пред списание "Спорт&SPA" започва разказа си съпругата на Георги Аспарухов, най-обичания наш футболист за всички времена. След 37 години Величка Маркова говори с огромна любов за най-хубавите мигове от живота си, споделени с Гунди. "Съдбата ми е била такава - да имам осем години прекрасен брак и след това да живея със спомените ...".

След близо три месеца ще се навършат 37 години от гибелта на съпруга ми. Мисълта, която ме спохожда най-често, е какъв щеше да бъде животът ми, ако не се беше случила тази гадост. Мисля си, че аз и синът ми Андрей щяхме да живеем по друг начин. Не става въпрос за материално състояние.

Най-великият миг в живота ни с Георги беше раждането на сина ни Андрей. Иначе сме имали и много други хубави моменти. Бяхме много близки, не само като съпруг и съпруга, но и като приятели. Аз бях страшно щастлива с неговите успехи. Георги притежаваше феноменален талант.

Това всички го знаят. Очевидно обаче притежаваше и много други качества, за да не го забравят хората вече 37 години. В него имаше едно рядко съчетание на талант, елегантност, на външна и вътрешна красота. Георги беше много деликатен, добродушен, приятелски настроен. Може би всичко това го направи истински феномен.

Когато се запознахме, той играеше волейбол И двамата тренирахме в Левски. Дявол знае с какво ме спечели! Беше едно такова дългунесто, мургаво момче с чудесна усмивка и с трапчинка на лявата буза. Може би с това ме плени. Бяхме гаджета 4 години. През този период Георги не беше толкова известен. Той трябваше да пробива, да се бори.


Като човек беше много сговорчив. Мъж, който не се срамуваше да показва чувствата си. Това у българина липсва. Георги беше съпруг, който ме караше да бъда винаги на ниво, във форма. Правеше изненади, поднасяше цветя без повод и уважаваше личната свобода. Караше ме да се държа към него като към гадже. Той беше изключителен баща. Грижеше се за сина ни, така както може да го прави само една майка, една жена.

Кой знае, може би е предчувствал, че ще има малко време за Андрей Водеше го на тренировки, на лагери, навсякъде. Страшно привързан, много обичащ и строг. Андрей имаше респект към баща си. Основното, на което го научи, беше да не лъже, да се отнася добре към възрастните хора и най-вече да бъде кавалер. С две думи - страхотен баща! За нас самите имахме малко време.

Той често беше на лагери и подготовки. Това не ни даваше възможност да си омръзнем, напротив с нетърпение очаквахме отново да сме заедно. Обичахме да ходим на театър, на кино, на концерти, събирахме се с приятели. Беше ни хубаво дори когато си седяхме вкъщи. Четяхме си книги, мълчахме си и пак ни беше приятно. Най-добре си почивахме извън София. Решавахме и отивахме да пием кафе в Пловдив. Георги много обичаше музиката.

Една от любимите му песни бе "Дилайла" на Том Джоунс и оттам дойде и прякорът му Дилайлата. Харесваше италианската музика - Челентано, Моранди, Ди Капри. Обичаше мексиканските мариячи. Имаше хубав глас, но нямаше слух за музика. Пееше фалшиво и много страдаше от това.

Шегуваше се, че му е забранено да пее на Андрей, за да не развали слуха на детето. Беше фантастичен танцьор. И двамата много обичахме да танцуваме. Забавлявахме се нормално, както всички млади хора. Малко време имахме с Георги, за да осъществим мечтите си. Животът си течеше, беше ни хубаво заедно и не мислехме за бъдещето. Ще ви призная за един грях, който имам към него. Бяха му предложили да напише книга за живота си, дори му бяха определили литературен сътрудник да му помага. Тогава аз му казах: "Много ти е рано. Като остарееш, тогава."


Съпругът ми беше много харесван мъж и имаше безброй почитателки. Слава Богу, че аз не съм ревнива, защото, честно казано, ако човек ревнува, значи се подценява. В никакъв случай не съм била най-красивата българка, но факт е, че избра мен. Тогава, както и сега, имаше много агресивни млади дами, които постоянно го преследваха и не ни даваха мира. Поради тази причина телефонният ни номер не се даваше на услуги, дори го нямаше в указателя. Никога няма да забравя едно писмо от непознато момиче, което искаше от Георги малък сувенир - дете!

Той не можеше да се скрие. Беше непрекъснато под прожекторите на хорското любопитство и внимание. Неговата популярност наистина беше невероятна. Дори бабите го познаваха и идваха да го пипнат, когато случайно спирахме на път занякъде. Георги казваше, че непрекъснато се чувства като на сцена.

Андрей наследи от баща си много ценни качества - човечност, почтеност, деликатност. Взел е и маниерите му. Винаги съм била убедена, че славата на баща му бе голямо бреме за Андрей. Георги не искаше синът ни да става футболист. Беше се напатил от контузии и операции. По-скоро искаше да стане спринтьор, за да си знае коридора и никой да не го рита. От дълги години Андрей и съпругата му Изабела (дъщеря на легендата на Левски Павел Панов) живеят в САЩ.

Добре са, щастливи са и аз съм спокойна за тях. Чуваме се всяка седмица, ходя им често на гости. Много ми липсват, но не съм се замисляла да остана да живея при тях.

В нашата къща имахме две основни разминавания по отношение на готвенето. Георги обичаше боб, а аз го мразех Аз обичах ориз, който пък той мразеше. Поради което съпругът ми се шегуваше, че вкъщи ядем предимно ориз. За мен беше закон, когато той се върнеше от чужбина или лагер, у дома да има баница, кисело мляко и боб. Стараех се след всеки мач да го изненадам с някакъв сладкиш. Правех всичко това, за да му създам усещането за малък празник. Имало е моменти, когато е бил контузен, и от солидарност всички вкъщи минавахме на диета.

Една от мечтите на Георги беше да играе в чужбина, но по онова време беше немислимо. След мача на Левски с Милан през 1967 година бяхме заедно в Милано, когато ни предложиха да емигрираме. От ръководството на италианския клуб ни направиха такава оферта, че да ти падне шапката. С Георги, който беше вече икона на българския футбол, не можехме и да си помислим за оставане, защото щяха да разгонят фамилията на всичките ни близки. Беше много опасно. Мисля си, че можеше да му се случи нещо лошо, както стана с Георги Марков.

Пълния текст от непубликуваните спомени на съпругата на Гунди може да прочетете в "Спорт &SPA", което се разпространява с вестник "Стандарт".

Източник: sportni.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини