Празнуваме Кръстовден днес.
На 14 септември Светата православна църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. Затова се спазва строг пост.
Чрез християнския празник Кръстовден отбелязваме свръхестественото явяване на Светия кръст пред Св. император Константин Велики; намирането на Светия кръст на Голгота и освобождаването на Светия кръст от персийски плен през XVII век.
През 312 г. Св. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да избави града от властта на тиранина Максентий. Войските на императора били по-малобройни и затова той потърсил подкрепа от Господ. Когато слънцето залязвало, Свети Константин видял на небето изрисуван сияен кръст и надпис „С това ще победиш“.
Вечерта в палатката, самият Господ Иисус Христос се явил в съня на императора и му заповядал да изработи знаме, приличащо на кръста. Да нарисува кръстове по шлемовете и по щитовете на войниците си. Така с безценната помощ на небесната сила и на кръста, Свети Константин Велики успял да срази войските на тиранина.
Майката на Свети Константин, Света царица Елена посетила Светите места в Палестина няколко години по-късно и намерила Светия кръст на Голгота. Към нея приближила процесия с мъртъв човек, а Светата императрица имала три кръста, но не знаела на кой от тях е разпнат Христос. Започнали да допират кръстовете до безжизненото тяло. Щом допряли последния до починалия, той се съживил.
На мястото, на което Света Елена открила Кръста, през 326 г. построила Божи храм, който съществува и днес.
През 614 г. персийският цар Хозрой обявил война на Византийската империя. Превзел Ерусалим, разрушил храмовете и си присвоил открития на Голгота свещен Кръст Господен. 14 години по-късно император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим, след като победил персите.
В християнството първоначално кръстът изиграва роля на инструмент за страданията, разпятието и мъченическата смърт на Христос, а после той се превръща в символ на спасението, изкуплението на греха и избавлението от земните страсти.
Триединно кръстът изразява жертвената любов, победата над злото, принадлежност към християнството. Най-големи и тържествени служби се правят в нощта срещу Кръстовден на Кръстова гора.
Като повечето големи църковни празници, така и Кръстовден има своя аналог в българския фолклор. Този ден се приема за край на лятото и начало на идващата есен. Ако след Преображение природата се променя бавно, то след Кръстовден времето осезаемо застудява, водите на водните басейни изстиват.
На днешния ден се осветяват семената за посев и се започва гроздоберът. Затова денят е известен още като Гроздоберник. Първото набрано грозде се носи в храма, за да бъде осветено.
Народът приема, че на Кръстовден „денят и нощта се кръстосват“ – стават равни по часове.
В деня на Въздвижение на Светия кръст Господен – Кръстовден, честито на именниците Кръстина, Кръстьо, Кръстила, Кръстил, Кръстана, Кръстан, Кръстена, Кръстилена
