От х:

Днес в x:

8 °C

Книгата „Българската дъга на исляма”-модерен прочит на историята ни

Българомохамедани

          Книгата "Българската дъга на исляма" е написана от професионален историк и журналист. Тъкмо това обстоятелство му позволява да постигне в текста великолепното съчетание на научното познание и популярното изложение. Тя има своеобразна структура. Съставена е от тридесет малки по обем глави, които са повествования за българите с ислямско вероизповедание. Тези кратки текстове са с богато съдържание. Авторът  Георги Кулов сякаш е знаел афористичната мисъл на Антон Павлович Чехов: "Краткостта е сестра на таланта". 

          Каква е изворовата основа и историографската тъкан на книгата? Г. Кулов използва в повечето случаи документални източници по косвен начин - чрез интерпретация на тези извори в научните изследвания на авторитетни български и чуждестранни учени. Похвално е неговото уважение, бих добавил и преклонение, към представителите на българската научна и литературна класика по българомохамеданскага проблематика: родоповедите Стою Шишков,

Васил Дечов, Петър Маринов, Георги Чичовски. Похвално е, че за написването на книгата са използвани освен стари и най-новите проучвания за българите мохамедани, включително и монографии, публикувани през 2011 г.

           В началото на книгата авторът разкрива историческата съдба на ислямизираните българи християни върху цялото българско етническо пространство както в миналото в пределите  на Османската империя, така и днес в рамките на неосманистките теории за връщането на съвременна Турция на Балканите чрез използването на т.нар. "Помашка ислямска дъга" в Югоизточна Европа. Г. Кулов предлага и утвърждава с научни мотиви и аргументи научното понятие "Българската дъга на исляма". Тя обхваща поселения на ислямизираните българи в  България, Гърция, Македония, Албания, Косово и Турция.

             Потомците на ислямизираните българи в Гърция след Втората световна война са 70 000 души. Те живеят в Западна Тракия. След първоначалното им турцизиране, днес едва 36 000 говорят запазен диалект на своя майчин български език. Като виждат опасността от тяхното по-нататъшно турцизиране, гръцките власти ги назовават "славяноезични гърци мюсюлмани". Нашите сънародници в Северна Гърция споделят с българската журналистка Таня Мангалакова, че се чувстват по дух повече българи отколкото гърци. Затова гръцките власти са принудени да ги формират, обособяват и представят като помашка общност(1).

             Авторът ни дава научна информация и за българите, които изповядват исляма в Македония. Те са известни с името торбеши. Към тях също се прилага дискриминация и асимилация в различно историческо време чрез политика на турцизация, македонизация и албанизация. След създаване на самостоятелната държава Република Македония т. нар. торбеши са македонизирани чрез дейността на Съюза на македонците с ислямско вероизповедание начело с Исмаил Бойда. Неговата дейност е насочена към създаване и укрепване на македонско национално съзнание сред торбешите освен в Македония и у т. нар. помаци в България, Гърция и Косово. Освен твърдението му за гораните в Косово и Албания, че са македонци и мюсюлмани, той публично определя помаците в България като "прави македонци". Според И. Бойда в Република България има 800 000 македонци (2). Сред нашите сънародници в Република Македония развива дейност и етнополитическата партия на Фият Цановски. Нейната цел  като Партия на европейската иднина е обособяването на самостоятелна торбешка националност. Въпреки тази асимилационна политика голяма част от потомците на ислямизираните българи в Западна Македония наричат себе си "нашенци", а своя разговорен език "нашенски". По думите на Кузман Шапкарев това население         т.е. торбешите, говори по къщите си чист български език, а само в говора на торбешите в

2

 

Призренско има старинни граматични  форми, запазени в старобългарските ръкописи от Х-ХІV век (3).

           Г. Кулов разкрива пестеливо драматичната съдба на българиге с ислямско вероизповедание в Косово. Те обитават планинския район Гора и други местности. В историческата и етноложката наука са известни с името горани. Говорят на български диалект, който не се различава от родопския диалект в България. След кризата в Косово през 1999 г. под натиска на албанците много горани се изселват в Сърбия. В Белград има около 3 000 горани. В Косово броят им намалява до 11 000 души. През 2004 г. в село Долно Любене е създадено Културно-просветно дружество на гораните в Жупа "Български мохамедани" с председател Фикрет Карадолами. Мнозина горани са гурбетчии в чужбина. Жените им пазят традициите и говоримия език у дома в родните села. Онези от гораните, които с труд и спестовност притежават повече финансови средства, желаят да ги инвестират в България (с.25-27).

            В книгата са отделени страници за нашите сънародници християни и мохамедани, които живеят в Голо Бърдо, Албания. Техните родни места са високо в планината в 21 села. Те се гордеят със своя запазен "бугарски" език въпреки ислямизирането им от ХVІ до ХІХ век. Българите мохамедани в тези села почитат повече от празниците по християнския календар. За тях музиколожката Весела Тончева публикува през 2009 г. книгата "Българите от Голо Бърдо, Албания. Традиции, музика, идентичност". Млади горани от Голо Бърдо учат в България. След завършване на своето образование те желаят да останат в нашата страна. Българи мохамедани живеят и в шест села в района на албанската  Кукъкса Гора, които също се наричат горани. Нашите сънародници в Албания не са признати и не съществуват като отделно етническо малцинство в официалната статистика на албанската държава (27-28).

          Авторът насочва вниманието на читателите и към потомците на ислямизираните и турцизираните българи в Република Турция. Техните села са в Източна Тракия като преобладават в Люлебургаско и Одринско. Предците на нашите сънародници са изселници от някогашните вилаети на Османската империя. В азиатската част на Турция ислямизирани българи обитават Истамбул и райони около Бурса. Напусналите нашето отечество българи мюсюлмани в периода 1878-1912 г. са заселени около Измир и Чанаккале. В Измир има преселници от Брезница, Корница, Рибново, включително и изселници от България по време на "възродителния процес" през 1989 г. Всички българи в Република Турция са напълно турцизирани. Някои от тях все още имат т.нар. "помашко" самосъзнание. Нямат право да получават образование на майчин български език. Турската държава не ги признава за етнонационално малцинство (с.28).(4).

           Историкът Г. Кулов, който има следдипломна квалификация по арабски език, дава научнообосновано обяснение  на произхода на българите мохамедани. Те имат български етнически произход, български генетичен код. Безспорни доказателства за това научно схващане са следните неопровержими аргументи: те говорят в миналото и днес, в България и в съседните балкански страни, запазен диалект на своя роден майчин и бащин български език, пеят български народни песни; родовите връзки между запазилите вярата си българи християни и техните близки българи, приели исляма; запазени общи фамилни имена на българи християни и българи мохамедани; запазена традиция на взаимни гостувания на лични и религиозни празници на българи християни и българи мохамедани; открити от археолози много смесени гробища, в които до роднините християни са погребани техните братя и братовчеди българи мохамедани. Едните и другите имат и досега сходство в бита и много общи обичаи, ритуални и сакрални практики. Тази еднаквост и близост авторът на книгата нарича незаглъхналия "глас на кръвта", на неикоренимото общо генетическо родство. Освен това Г. Кулов използва факти, данни и сведения за българския етнически произход на

3

 

българите мохамедани, които открива в трудове на западни изследователи, в официални документи на немски, австрийски, френски, английски и други дипломати (консули), в информационни материали на европеийски пътешественици.

           В книгата на Г. Кулов има кратък текст за българомохамеданската културно-просветна и благотворителна организация Дружба "Родина". Тя е създадена на 3 май 1937 г.  в Смолян. Учредена е от млади българи мохамедани с българско национално-патриотично съзнание.  Нейната цел е да развива дейност за взаимно опознаване, сближаване и подпомагане между българите мохамедани и българите християни в Родопската област, да формира съзнание и чувство за приобщеност и принадлежност към българската нация и държава. Малко съвременни български граждани знаят, че песента "Мила Родино" е била първо химн (възпев) на Дружба "Родина", а след 1964 г. става химн на Народна република България. По идея и настояване на родинци в мюсюлманските училища са въведени български език и писменост, а богослужението в джамиите на българите мюсюлмани започва да става на разбираем български език. От 1939 г. клетвата на войниците българи мохамедани се произнася на български език. Постепенно се променя и облеклото на българомохамеданското население. Захвърлени са фесовете и фереджетата. По нататък в текста авторът изтъква най-голямата заслуга на основателите и ръководителите на родинското движение Камен Боляров, Светослав Духовников, Маньо Шарков, Симеон Фисински, Петър Маринов и др. Това е тяхната патриотична инициатива за побългаряване имената на българите мохамедани. За да не се накърняват религиозните им чувства се препоръчва заимстване на новите имена, без християнските, от българската именна система. През 1942 г. в българската държава е приет закон с който се насърчава доброволното приемане на български имена по личен избор. До 9 септември 1944 г. 80 хиляди българи с ислямско вероизповедание приемат български имена.

           В своята книга Г. Кулов разкрива драматичната съдба на Дружба "родина" и трагичната участ на нейните ръководни дейци след 9 септември 1944 г. В условията на  новата власт на Отечествения фронт родинското движение е обявено за фашистко. Неговите ръководители са арестувани и репресирани. Някои от тях са съдени, осъдени и разстреляни. Главните инициатори за разгрома на Дружба "Родина" и за гибелта на нейни ръководители са местните комунисти Кирил Василев, Никола Палагачев и др. Камен Боляров е служител на МВР в Смолян и Пловдив. Обявен е за английски "шпионин", осъден е на смърт и екзекутиран в Пловдивския затвор през 1951 г. Изцяло е  реабилитиран и оневинен от Върховния съд на НРБ на 8 юли 1986 г. Удостоен е за почетен гражданин на Пловдив на 7 април 2011 г. Светослав Духовников е съден от Народния съд, но е оправдан. Впоследствие е директор на българомохамеданската гимназия в Пловдив. Работи продължително време към Комитета за опазване паметниците на културата. От 1986 до 1990 г. е районен мюфтия в Пловдив. Не променя българското си име до края на своя живот през 2000 г. Той също е удостоен за почетен гражданин на Пловдив - 7 април 2011 г. По думите на Петко Колев, председател на фондация Тангра ТанНакРа и секретар на възстановената на 1 ноември 2009 г. Дружба " Родина", Камен Боляров е "един Васил Левски на българите мохамедани и за всички нас, а Светослав Духовников можем да сравним условно с Паисий за нашите братя мохамедани"(5).

           В поредица от текстове е дадена пестелива информация в историческа ретроспектива за драматични и трагични периоди в живота на българите мохамедани. Не са пропуснати тревогите, напрежението и случаи на насилие спрямо  тях при смяната на османо-турските им имена с български. До 1962 г. около 9 500 българи мохамедани приемат доброволно български имена. През първата половина на 70-те години на ХХ век при авторитарния режим на Тодор Живков са преименовани  почти всички българи мохамедани.Онези от тях, които оказват упорита съпротива на органите на властта са арестувани и вкарани в затвора. Дадени са няколко човешки жертви както от българите мохамедани, така и от представители на

4

 

партийните и държавните органи. Авторът дава обективна оценка на българската държавна политика  спрямо българите мохамедани. От Освобождението до наши дни тази политика е лишена от научнообоснована и мъдра стратегическа визия за цивилизованото им трайно  приобщаване към българската етнонационална общност.

          Георги Кулов не е безразличен и към съвременните етнически явления, процеси и събития, които стават при българите с ислямско вероизповедание в обитаваните от тях конкретни региони, райони, градове и села. Той живее постоянно в Кърджали. Като журналист и историк с висше образование обаче проявява подчертан интерес към динамичните промени в съзнанието, поведението и действията на българите мохамедани  по цялата територия на Родопите. С професионалното мислене на историка и с наблюдателното око на журналиста Г. Кулов открива нови идеи и начинания на българомохамеданската светска и религиозна интелигенция през изминалите двадесет и две години след 10 ноември 1989 г., които се изразяват в създаването на нови етнорелигиозни и етнополитически помашки партии. Авторът доказва чрез интервюта с някои от техните основатели и проучване на достъпната му документация, че стратегическата цел на тези помашки партии е превръщането на българите мохамедани  в отделен помашки етнос с внушението за техния самостоятелен помашки език, за помашките им песни и пр. С конкретни научни факти Г. Кулов разобличава както псевдонаучните теории на Мехмед Дорсунски, Петър Япов, Хюсеин Мехмед, Салих Бозов, така и антибългарските действия на помашките лидери Камен Буров, Петър Япов, Адриан Палов, Къдри Уланов, Ариф Алов и др.

          В книгата са посочени използваните методи и средства за обособяването и утвърждаването на помашки етнос в Република България чрез публикуване и разпространяване на пропагандна "помашка книжнина" сред българите мохамедани, спекулациите с т.нар. "помашки език", свикване на помашки събори, откриване и регистриране на мюсюлмански фондации, използване на "помашки" саитове в интернет, най-популярен от които е www.pomak.eu., на социалната мрежа Фейсбук. В книгата са публикувани фотоснимки на помашки "учени" и лидери на помашките партии "Демократична партия на труда",  "Демократичен прогрес и благоденствие", на инициативен комитет за учредяване на Партия "Обединение за мир, автентичност и култура" (ПОМАК).

         На няколко страници в книгата са поместени документални снимки  на българи мохамедани с българско национално-патриотично съзнание от с. Припек, Кърджалийско. Един от тях е Асен Славов, бивш кмет на селото. Поместена е снимка на певицата от Смолянския край Валя Балканска,  която гостува в Припек по повод представянето на книгата "Припек - минало и настояще". Тя е отпечатана с финансовата подкрепа на министъра на културата Вежди Рашидов, който дарява 1 500 лева от първата си заплата. Полезно за автора и за читателите на книгата ще бъде публикуването, при евентуалното й второ издание, в нея да има снимки на ръководни дейци на българомохамеданската Дружба "Родина" и факсимилета на документи за тяхната национално-патриотична дейност за приобщаване на българите мохамедани като наши сънародници към истинското им отечество - България.

            В книгата на Георги Кулов не са посочени имената на мнозина представители на българомохамеданската интелигенция, които със своето българско самосъзнание и модерно европейско мислене допринасят за развитието на българското образование, наука, култура, литература поезия и изкуство. Много от тях са университетски и академични учени, писатели, журналисти и публицисти, но от скромност или от неудобство не афишират имената си в публичното пространство. Затова техните имена не намират  място в неговата изключително интересна и полезна книга. В нея обаче блести брилянтното име на  Валя Балканска. Тя е национална гордост не само за българите с ислямско вероизповедание, а за всички български граждани с патриотично съзнание и родолюбиви чувства. Валя Балканска е наша гордост и

5

 

слава, защото изпятата от нея песен "Излел е Дельо хайдутин" през 1977 г., след излитането си в Космоса, "възкръсна" като своеобразен фолклорен химн на България пред световните народи. Тъкмо поради това в коледното издание за 1998 г. на авторитетното сп. "Тайм" в галерията от личности, събрани под заглавието "Бъдещето на Европа", е поставена напълно заслужено и певицата Валя Балканска редом до Жак Делор, Славенка Дракулич, Хавиер Солана и др.  В  свое интервю през септември 2011 г. тя заявява: "Обидно е да ме наричат помакиня". И продължава: "В Родопите не е имало османлии, за да ни наричат турци и помаци. Обидно е в България да се използват тези думи. Ние ходим по българска земя и ядем български хляб". Такова българско прозрение  изпълва цялото съдържание на книгата на  Георги Кулов "Българската дъга на исляма". Авторът на тази професионално написана книга има голям принос българската дъга на истината да засияе над българите с ислямско вероизповедание в Родопите и в други райони на общата ни родина България.

                                                                                                              Доц.д-р     Стоян ТАНЕВ

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Срв. Нягулов, Бл. Защитата на малцинствата чрез двустранни договори: България в европейския и балканския контекст. - В: Сборник в чест на 70-годшнината на академик Константин Косев. С., 2009, с.206. За българите мохамедани в Гърция миналото и днес по-подробно вж. Мангалакова, Т. Нашенци в Гърция. Сред помаците в Западна Тракия. С., 2010.

2. Мангалакова, Т. Нашенци в Косово и в Албания. С., 2008, с.24.

3.  Райчевски, С. Българите мохамедани. С., 2006, с.187,188,206. За българите мохамедани в Македония, които са назовани торбеши по-подробно вж. Мангалакова, Т. Нашенци в Македония. Сред торбешите в Македония и самуиловите българи в Гърция и Албания. С., 2010.

4.  За българите мохамедани в Турция по-подробно вж. Гюзелев, Б. Българите мохамедани в Турция. - Исторически преглед, 1990, кн. 10, с.17-32.

5.  Дружба "Родина". Кратки исторически сведения. С., 2009, с. 7-16; http: // Frognews. bg/news 40688 Posechenata Rodina...

Източник: kardjali.bgvesti.net



Коментирай

За да добавите коментар, трябва да ползвате браузър с поддръжка на JavaScript или да позволите използването на JavaScript в браузъра си, ако то е спряно.
Впишете се с профила си, за да използвате разширените възможности при писане на коментари!
Екипът на Haskovo.NET ви благодари, че използвате кирилица. Отговорността за коментарите е на коментиращите. Сайтът не носи отговорност за коментарите, тъй като модераторите нямат техническа възможност да проверяват коментари 24 часа в денонощието. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обида на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от редакторите на сайта при установяването на този факт. Можете да докладвате за нередности и неподходящи коментари с иконата след "Отговор" - "Докладвай за нередност"

Във формата се използва анти-бот защитата на Google reCAPTCHA.

Хороскоп за 13.11.2018

Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби
Моля, изберете зодия
Последни новини