При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии.
Единият отговаря:
- Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…
Учителят се обръща към Мартин:
— Имаш 300 лева и даваш 100 лв. на сестра си, 35 на брат си и 7 на майка си. Какво ще ти остане?
— Очевидно е, че не ми е останъл мозък, ако направя подобно нещо – отговаря Мартин.