Щирлиц си вървеше из берлинските улици, а всички погледи бяха вперени в него. Какво ли го издава, мислеше си той. Дали високото руско чело, дали сините му очи, или волевата брадичка... а може би парашутът, който се влачеше след него.
Претъпкан автобус.Народа беснее.
Млада дама се обръща към стоящия зад нея по-възрастен господин:
-Извинете ама бихте ли си извадили най-накрая чадъра от задника ми!
- Ама госпожице, разберете, в тая блъсканица...
- Ми тогава сгънете го поне...