Животът е филм... сюжетът е кофти, ама само каква графика!
Сам определяш, дали ще е комедия, пълна трагедия, филм на ужасите, романтичен филм или порно..
Ясни са само началото и края, другото сами го измисляме и затова не се получава много добре сигурно..
В началото всички край теб се смеят, а ти плачеш, но в края нещата могат да се обърнат и всички да плачат, а ти да се смееш отнякъде... макар, че какво значение има вече тогава, всичко някак го приемаш по-равнодушно, точно като страничен гледач..
В един филм с Чарли Чаплин има сцена, където той се е скрил зад една завеса и се прави, че се бие с някой, а всъщност се "бие" сам със себе си. Всеки път се сещам за тази сцена, когато чувам, че нашата власт води борба с корупцията.