На светофар е спрял огромен мерцедес. В него блаженно седи мутра. До мерцедеса спира инвалидна количка. Мутрата спуска прозореца, подава си главата и пита инвалида:
- Ей, пич, ти каква скорост развиваш с тая количка, бе?
- Ами, три-четири километра в час. - отговаря инвалидът.
- Ми то по-добре да си ходиш пеш, бе!
- Уау! Виж, каква жена!
- Да, красавица отвсякъде! С нея имам прекрасни отношения.
- Разказвай подробно!
- С нея се вижда, в работата веднъж или два пъти седмични. Поздравяваме се и се усмихваме един на друг.
- Само това? И това наричаш прекрасни отношения?
- По-добре не би могло да бъде: тя не ми звъни, не ми пречи; аз не й звъня, не й преча; един на друг нищо не си дължим и нямаме никакви претенции един към друг. Какво може да се иска повече?!