Историята познава цар Самуил като владетел, прекарал почти целия си живот във войни. Хронистите разказват за походите му, за сблъсъка с Василий II, за крепости, пленници и династични бракове. Личният човек, който стои зад владетеля обаче липсва в страниците им. За неговите чувства, за жената, която е обичал, за семейния му живот знаем удивително малко. Именно там, където писмената история замлъква, започва да говори легендата.

Името, което народната памет свързва с любовта на Самуил, е Биляна. Около прочутите Билянини извори (Biljanini Izvori) край Охрид отдавна се разказва предание за любов между царя и красива девойка с това име. Българското национално радио също отбелязва, че легендата за любовта между цар Самуил и Биляна е запазена около изворите, а Димитър Талев по-късно я превръща в част от художествения свят на своята трилогия за Самуил.

Средновековните извори не ни дават сведения за съществуването на Биляна. В разказите, които са най-близо до времето на Самуил, се срещат имената на неговите деца, военачалници и зетьове, но не и свидетелство за подобна любовна история. Това обаче не доказва, че такава жена никога не е съществувала; показва единствено, че не можем да представим легендата като удостоверен исторически факт. Именно тази неизвестност я прави толкова привлекателна – тя е част от онзи човешки живот на средновековния владетел, който документите почти никога не записват.

От старите разкази все пак се вижда, че в двора на Самуил любовта понякога е успявала да се противопостави дори на политиката. Византийският историк Йоан Скилица разказва необикновената история на Самуиловата дъщеря Мирослава и пленения византийски аристократ Ашот Таронит. Мирослава се влюбила толкова силно в пленника, че според хрониста заплашила, че ще сложи край на живота си, ако баща ѝ не разреши да се омъжи за него. Самуил освободил Ашот, позволил брака и впоследствие изпратил двамата в Драч. Това е една от малкото любовни истории около Самуиловия царски двор, която има непосредствена опора в средновековен извор.

Другата прочута история е свързана с другата му дъщеря Теодора-Косара и княз Иван Владимир. Тя достига до нас чрез по-късната Дуклянска летопис и разказва как царската дъщеря срещнала пленения владетел, влюбила се в него и помолила баща си да ѝ позволи да се омъжи за него. Самуил отново се съгласил. Историците спорят за отделни подробности и за степента, в която разказът е литературно обработен, но самият сюжет е стар и е станал част от средновековната балканска традиция.

Тези истории ни позволяват поне за миг да видим един друг Самуил. Владетелят, който прекарва десетилетия в почти непрекъсната война, в собственото си семейство допуска решения, продиктувани от чувства. И Мирослава, и Косара според традицията се влюбват в мъже, които първоначално са пленници и политически противници. При Мирослава старите източници дори подчертават силата на чувствата ѝ. Няма данни за любовния живот на самия Самуил. А Биляна остава извън документите. Може би точно затова е останала толкова силно в народната памет.

Охридските извори, които днес носят името Билянини, са реално място и продължават да бъдат сред най-посещаваните природни забележителности около града. С тях постепенно са се преплели различни предания, а името Биляна се е свързало и с известната народна песен „Биляна платно белеше“. Песента е записана още в сборника на братя Миладинови, но самият ѝ текст не разказва любовта на Самуил. В народното въображение обаче мястото, името и образът на владетеля постепенно са се срещнали и са създали една много по-романтична история.

Точно върху тази легенда стъпва и Димитър Талев. Неговият Самуил е не само цар и воин, а човек, който обича, страда и прави трудни лични избори, каквито летописите не записват. Втората част на трилогията носи заглавието „Пепеляшка и царският син“, а целият роман-летопис съзнателно запълва празнините между известните исторически събития с човешки съдби и художествено въображение.

Може би никога няма да узнаем дали край водите на Охрид действително е живяла Биляна, която е обичала Самуил и е била обичана от него. Историците трябва да оставят този въпрос отворен. Но легендите имат различна задача от хрониките. Те запазват онова, което хората искат да помнят – че и зад короната е имало човек, в който е биело чувствително сърце, че дори около един от най-трагичните български владетели народът е пожелал да съхрани разказ за любов. И може би затова след повече от хиляда години край Охрид продължава да звучи името Биляна. То не е доказателство от летопис. То е част от паметта – от онова особено пространство, в което историята свършва, а легендата започва.

Както е известно, Самуил преживява изключително тежко съдбата на своята войска след битката при Беласица на 29 юли 1014 г . Когато пред него пристигнали ослепените български войници, гледката го покрусила толкова силно, че според средновековния разказ той припаднал, а само два месеца по-късно починал на 6 октомври 1014 година. Този епизод е останал като един от най-силните човешки моменти в живота му – владетел, който не останал безразличен към страданието на своите хора.