Сигналът идва от система на 238 светлинни години, но учените смятат, че земен или технически източник е по-вероятен

Астрономи са открили необичаен радиосигнал от планетарна система на около 238 светлинни години от Земята. Сигналът от системата K2-155 има няколко характеристики, които го правят интересен за търсенето на следи от извънземна технология. Учените обаче не го определят като доказателство за извънземна цивилизация.

Изследователите от Китай са анализирали данни от най-големия едноантенен радиотелескоп в света FAST. Те са прегледали наблюдения на 33 планетарни системи, направени през 2021 г. като част от предишни програми за търсене на извънземен разум.

За повторния анализ е използван нов метод, който търси теснолентови радиосигнали, променящи честотата си с времето. Подобен сигнал би могъл да бъде произведен от технологичен източник. Естествените астрофизични процеси обикновено създават радиоизлъчване, разпределено в по-широк диапазон от честоти.

Промяната на честотата също е важна. Ако сигналът е излъчен от повърхността на планета, нейното въртене и движението ѝ около звездата могат да предизвикат доплерово изместване. Това би довело до постепенно преместване на сигнала през различни честоти.

Търсенето обаче е изключително трудно заради радиосигналите, създадени от самата Земя. Сателити, самолети, комуникационни системи, навигационна техника и други устройства могат да създадат смущения, които понякога приличат на търсените от учените техносигнатури.

FAST има предимство при разграничаването на тези сигнали. Радиотелескопът разполага с 19 отделни лъча, които могат да наблюдават различни части от небето едновременно. Основният лъч се насочва към изследваната звезда, а останалите 18 следят близки области.

Ако даден сигнал се появи в няколко лъча, това е силен знак, че източникът му е на Земята. Сигнал, който се появява само в лъча, насочен към конкретната звезда, заслужава допълнително внимание.

Изследователите са използвали и алгоритъм за машинно обучение, базиран на математическия метод вълнов анализ. Той е бил обучен да разпознава характерните следи на теснолентови сигнали, които се изместват по честота.

Първоначално системата е открила 139 127 сигнала. След последователното премахване на очевидните смущения броят им е намален до два особено интересни кандидата.

Единият идва от посоката на звездата Kepler-438 и вече е бил откриван при предишно изследване. Впоследствие е установено, че той е причинен от земно радиосмущение.

Другият сигнал е нов. Той идва от посоката на K2-155, червено джудже с три известни екзопланети. Най-външната от тях, K2-155d, е около 1,6 пъти по-голяма от Земята и се намира близо до обитаемата зона на звездата. Това е областта около дадена звезда, в която при подходящи условия на повърхността на планета би могла да съществува течна вода.

Сигналът е получил обозначението NBS 260108. Той е регистриран на честота 1148,4167 MHz. Сигналът е теснолентов, показва движение по честота и се появява само в лъча, насочен към K2-155. Така той преминава първоначалните критерии за кандидат за техносигнатура.

При по-подробния анализ обаче се появяват причини за съмнение.

Сигналът е силен само в един от поляризационните канали. Освен това подобни сигнали на близки честоти са наблюдавани при изследването на още три звезди. Това подсказва възможна връзка със земно радиосмущение или особеност на самия инструмент.

Учените засега не са успели да установят какъв точно е произходът му. Затова NBS 260108 остава некласифициран. Според изследователите земен или инструментален източник е по-вероятен от извънземен.

Въпреки това откритието има значение за бъдещите търсения на извънземен разум. Анализът показва как комбинацията от машинно обучение, наблюдения с множество лъчи и допълнителни проверки може да помогне за отсяването на огромния брой радиосмущения.

Резултатите са публикувани в научното списание The Astronomical Journal.