47% от 15-годишните ученици са под базовото ниво по природни науки

Рекордно ниски резултати отбелязват българските деветокласници на едно от най-авторитетните международни изследвания на грамотността PISA. 58% от 15-годишните ни ученици са под базовото равнище по четене, 57% са под критичния минимум на знания и умения по математика, а 47% - с огромни дефицити по природни науки. Това показва бърз преглед на резултатите от PISA 2025.

Обобщената информация за отделните страни излезе преди обяд, а министерството на образованието ще представи в 14 ч. данните за България, основните изводи от тях и следващите стъпки за подобряване на образователните резултати.

Изследването се провежда на всеки 3 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). То оценява способността на 15-годишните ученици да прилагат знанията и уменията си в реални ситуации в три ключови области - природни науки, четене и математика. В PISA 2025 участват ученици от 91 държави, като водеща област е природонаучната грамотност. 

Българските резултати по четене и математика са на най-ниското си равнище, откакто страната ни участва в изследването. По четене средният резултат е 387 точки, което е спад с 18 точки от 2022 г. (средният резултат по четене за ОИСР е 461 т.) По математика средно учениците ни са постигнали 405 точки, или 12 т. по-ниско спрямо последното изследване (463 т. средно за ОИСР). По природни науки представянето на учениците ни остава почти на същото слабо ниво - 421 точки, при средно ниво за ОИСР 482 т.

В сравнение с резултатите от преди десетилетие - през 2015 г. (когато у нас започна голямата реформа и бяха сменени учебните програми) - данните от PISA 2025 показват спад и в трите области. За последния отчетен период (2022-2025 г.) разликата между учениците с най-високи резултати (10% от учениците с най-високи постижения) и най-слабите ученици (10% с най-ниски резултати) не се е променила значително по математика и четене, докато по природни науки тази разлика се е увеличила. В сравнение с 2015 г. делът на учениците с ниски резултати (под ниво 2 на владеене) се е увеличил с 15 процентни пункта по математика, със 17 процентни пункта по четене и с 10 процентни пункта по природни науки.

Делът на отличниците у нас - ученици, които достигат най-високите нива на постижения (ниво 5 или 6) поне в един от предметите - е по-малък от средния за ОИСР. В същото време и делът на най-слабите, които достигат поне минималното ниво на грамотност (ниво 2 или по-високо) и по трите предмета, е по-нисък от средния за ОИСР.

Природни науки

Около 53% от българските ученици са достигнали поне ниво 2 по природни науки, при средно 74% за страните от ОИСР. Това означава, че поне на базово ниво те могат да разпознаят правилното обяснение за познати научни явления и в по-прости случаи да преценят дали дадено заключение е вярно въз основа на предоставени данни. За сравнение, над 85% от учениците в най-силните образователни системи - Китай, Макао, Сингапур, Естония, Япония, Тайван и Южна Корея - достигат това или по-високо ниво. В България едва 2% от учениците са сред отличниците по природни науки, като достигат ниво 5 или 6, докато средно в останалите страни този процент е 7 на сто. Учениците на тези най-високи нива могат самостоятелно и творчески да прилагат научните си знания в широк спектър от ситуации, включително и в непознати за тях случаи.

Математика

В България 43% от учениците достигат поне второ ниво на умения по математика, при средно 65% за страните от ОИСР. На това базово ниво учениците могат без директни указания да разпознават и да интерпретират как една проста житейска ситуация може да бъде представена математически. Например - да сравнят общото разстояние по два различни маршрута или да преизчислят цена в друга валута. Едва 3% от българските ученици са сред най-добрите по математика, като достигат пето или шесто ниво в теста PISA. Средният дял за ОИСР е 8%.

Най-висок дял на учениците с резултати на ниво 5 или 6 е отчетен в седем азиатски държави и образователни системи: китайските провинции и градове Пекин-Шанхай-Дзянсу-Джъдзян - 54%, Сингапур - 37%, Тайван - 32%, Макао - 29%, Южна Корея - 23%, Япония - 22% и Хонконг - 21%.Учениците, които достигат най-високите нива, могат да представят сложни ситуации чрез математически модели, както и да избират, сравняват и оценяват подходящи стратегии за решаването на различни задачи. В 13 от държавите и образователните системи, участвали в PISA 2025, над 10% от учениците достигат ниво 5 или 6 по математика.

Четене

Едва 42% от българските ученици достигат поне второ ниво на умения по четене, при средно 69% за страните от ОИСР. Тези ученици могат на базово ниво да откриват основната идея в текст със средна дължина, да намират информация по изрично зададени, макар понякога сложни критерии, както и да разсъждават върху целта и формата на текста, когато са насочени към това.

Делът на 15-годишните, които достигат минималното ниво на умения по четене, варира значително между различните образователни системи - от 93% в китайските провинции и градове до едва 4% в Руанда. В България само 1% от учениците достигат пето или по-високо ниво по четене, при средно 6% за страните от ОИСР. Учениците на най-високите нива могат да разбират дълги и сложни текстове, да боравят с абстрактни или противоречащи на интуицията концепции и да разграничават факт от мнение, като използват косвени подсказки, свързани със съдържанието или източника на информацията.

История

На предишното проучване през 2022 г. деветокласниците ни отбелязаха шокиращ срив - 54% от тях бяха под критичния минимум на знания и умения по математика, 53% от тях нямаха елементарни четивни умения, а 48% от тях бяха с драстични дефицити по природни науки. Средният резултат на учениците по математика бе 417 точки, по четене - 404 точки, а по природни науки - 421 точки. От МОН тогава коментираха, че други държави отбелязват по-висок спад от нашия, който е средно с 19 точки надолу, освен това подчертаха, че важните реформи се случват във времето и понякога отнемат и десетилетия.

Като спешни мерки за засилване на представянето на учениците през 2024 г. бяха анонсирани - по-голяма подкрепа на училищата, участващи в изследването в годината на тяхното участие, въвеждане на национални входни равнища за завършващите 8 клас и започващите 9 клас по български език и литература, математика и природни науки, повече практически задачи за измерване на уменията от типа на PISA на националните външни оценявания и др. Създаден бе модул за повишаване на резултатите от PISA в националните програми в средното образование. Бе обявено и че страната ни ще използва възможностите на ОИСР и нейната програма „PISA училища“, по която 200, 300 или 500 училища ще получат възможността да работят целогодишно за разработване и въвеждане на PISA задачи и решаване на такива тестове от учениците, включително да се обучават в различни начин на преподаване, свързани с формиране на компетентности. 

СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА