Събота, 17 октомври 2026 | Хасково Разкъсана облачност 10°

Всички категории

Две мутри пътуват по магистрала Тракия с Баварец. Спират до едни храсти да се облекчат, щото Баварецът няма бордова тоалетна. Облекчават се те, обаче изневиделица от храстите се подала змия и клъвнала едната мутра по ... (онази част от тялото). Завайкала се мутрата: - Лелееее! Шъ умръ, брато! - Нема, бе, брато, ше звънна на шефа по мобата, той ще каже какво да правим! Речено-сторено: - Шефе, братото го ухапа змия по ... (онази част от тялото), кво да праим? - Амииии ... в енциклопедията пишееее ... ухапаното място се изсмуква добре и след това се плюе! - Ясно, шефе! Затваря мобата и се обръща към братото: -Шефът каза да умираш!
Оценка 0 от 0 гласа
Една мутра блъска с джипа си един с лада. Изскача мутрата и оня се вцепенява и си казва: "Сега тоя ще ме претрепе" и се чуди какво да прави. Мутрата му казва: - Ей сега те убих! - Чакай, недей - имам един пор - подарявам ти го. - Защо ми е пор бе? - пита мутрата. - Ами може да прави супер френска. Зачудил се мутрата - ама го взел. Тръгнал си и решил да го пробва. И наистина пора му направил супер френска любов. Прибира се мутрата тряска вратата и казва: - Жена и ако мусака прави по-добре от теб - събирай си куфарите и да те няма!
Оценка 0 от 0 гласа
Военен се прибира от учение и заварва жена си със съседа. Хваща пушката и я насочва към главата на любовника: - А-х-х-х, ти! - Вбесен зарежда пушката и се прицелва. Комшията се обръща и започва да моли за живота си: - Не! Моля те, Славчо, пощади нищожния ми живот! - Че си в къщата ми - простено ти е. Че си се изцъкал на килима - простено ти е. Че ме минаваш със сметката за асансьора - простено ти е. Дори ти прощавам, че си със жена ми, но за нищо на света няма да ти простя, че си пил от ракията ми! БУМ-М-М! Светлин Теодосиев Радоев
Оценка 4 от 1 гласа
Автобусна спирка в Русе. Народ! Яйце да хвърлиш - няма къде да падне. И сред този народ - издокарана блондинка, с обувки на висок ток. Задава се автобус - стар "Икарус". А вътре - народ! И не слизат толкова, колкото искат да се качат. В това число и блондинката. Заситнила стъпки към автобуса и успяла да стигне само до вратата. Повдигала се на пръсти и с пискливо гласче завикала: - Моля Ви, дайте още малко навътре! Моля Ви се, още по-навътре! Господине, може ли по-навътре? Моля Ви, ах, още малко, само още малко навътре... По-навътре... От автобуса се чул мъжки глас: - Няма ли кой да й го подаде целия!
Оценка 0 от 0 гласа