Четвъртък, 8 октомври 2026 | Хасково Облачно 16°

Черен хумор

Мрачна лондонска вечер, вали, студено е. Телефонът звъни. Прислужникът Джон (в Англия всички прислужници се казват Джон) вдига слушалката. - Здравей Джон. Предай на госпожата, че тази вечер ще закъснея, да не ме чака, нека си ляга. - Но Сър, мисля че Вие вече се прибрахте и веднага си легнахте с госпожата!?! - ...значи съм си легнал! Този негодник пак е с жена ми!Слушай, Джон, вземи веднага пушката ми от кабинета, качи се в спалнята и застреляй мен и госпожата! - Но Сър, как така да Ви застрелям? Аз мисля... - Не мисли, Джон, а веднага направи каквото ти казах и се върни на телефона! - Добре, Сър, отивам... След малко в слушалката се чува изстрел, след минута още един. Запъхтян, Джон стига до телефона. -Защо се забави, Джон? - пита господарят му. - Ами Сър, Вас застрелях в спалнята, но госпожата побягна... настигнах я чак в зимната градина... - Но, Джон... ние нямаме зимна градина... Ало... Кой номер имате???
Оценка 0 от 0 гласа
Един мъж отишъл на дискотека да изнасилва малки момиченца. Застава отпред, хванал едно в тъмното и му казал: - Сега ще те изнасиля!!! Момичето стреснато започнало да го моли: - Недей! Моля те... Още съм девствена... Не искам така да си спомням първия път... Той си помислил и казал: - Добре, ама ще ми направиш една свирка... Момичето изпълнило желанието му и преди да си тръгне го помолило за една цигара да си оправи вкуса в устата. Мъжът дал цигара и я запалил. Момичето видяло лицето му и ужасено изпищяло: - Татко!!! А той: - Ти пушиш!!!
Оценка 0 от 0 гласа
Късно през ноща една жена върви сама по улицата. Много се страхува, защото пътят за дома й минава покрай гробищата. Колкото повече ги приближава, толкова повече се страхува. За щастие точно пред входа на гробищата среща мъж и започва настойчиво да го моли: - Г-не, ще може ли да Ви хвана ръката докато преминем през гробището, защото много се страхувам? - Щом така ще сте по-спокойна, разбира се. - казал мъжът и я прегърнал. - Благодаря. А Вие не се ли страхувате? - Сега не, но докато бях жив...
Оценка 0 от 0 гласа