Четвъртък, 8 октомври 2026 | Хасково Облачно 23°

Любими Герои

Събира старшината новобранците и започва със строг глас:<BR>- Петров, я излез две крачки напред!<BR>Излиза Петров а старшината му вика:<BR>- Що е това родина бе, Петров?!<BR>А Петров плахо:<BR>- Миии... не знам!<BR>Старшината го скастрил и му изкрещял:<BR>- Това е твойта майка бе говедо! Марш в строя.<BR>Върнал се нашия в строя а старшината подхванал Иванов:<BR>- Абе Иванов, що е това родина бе?!<BR>А Иванов мазничко:<BR>- Ми майката на редник Петров.<BR>Старшината почервенял от яд и се развикал:<BR>- Абе келеш, това и твойта майка бе! Разбра ли ме сега.<BR>Иванов:<BR>- Разбрах.<BR>Старшината:<BR>- К’во разбра?!<BR>А Иванов твърдо и уверено:<BR>- Че Петров ми е брат!
Оценка 0 от 0 гласа
Отива Нане в черквата и сяда при дядо поп да се изповяда. Попът го пита: - Какви грехове имаш синко? Нане казва: - Ами дядо попе, нали знаеш, такива по тънката част. - С коя съгреши сине? - Ами не мога да ти кажа, не е кавалерско, нали знаеш. Дядо поп: - Да не е с Пена дето живее до чешмата под мегдана? - Не, нее дядо попе. - Да не е с Мара, на баира отгоре до връо? Нане: - И с нея не е. - А да не е Станка, долу до реката при казаня? - И с нея не е. Стига моля те, не ме разпитвай повече. Дядо поп накрая му опростил греховете и Нане си тръгва. На входа на черквата го среща Вуте и му вика: - Абре Нане, що чиниш тука? - Ааа, нищо, дойдох да взема малко адреси.
Оценка 0 от 0 гласа
Мутра си купува пиано за вилата. Решил да покани колегите и да им покаже, как свири на новото пиано. Събрали се всички, седнал той на столчето и започнал с показалеца на дясната ръка да чука по един от клавишите. След половин час завършва свиренето, обръща се гордо към другите и казва: - Е, как беше? - Ама ти, защо само на единият клавиш дрънкаш? Аз по телевизията съм гледал, там с пръстите всичките клавиши натискат... - обажда се един от групата. - Натискат щото търсят правилния клавиш, а аз го знам...
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Максим Горки I Вариант: Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка. - Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той. II Вариант: Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек. - Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
Оценка 0 от 0 гласа
В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде - чистота, тишина, спокойствие... - Как сте го постигнали? - питат удивени хората от комисията. - Ами, разделихме децата на групи - обясняват учителките и повеждат комисията по коридора. На вратите - надписи: &quot;Много добри деца&quot;, &quot;Добри деца&quot;, &quot;Не особено добри деца&quot;, &quot;Лоши деца&quot;, &quot;Много лоши деца&quot;, &quot;Ужасни деца&quot;, &quot;Безнадеждни деца&quot;, &quot;Иванчо&quot;...
Оценка 0 от 0 гласа