Неделя, 11 октомври 2026 | Хасково Ясно небе 17°

Разни

Семейство Ротшилд претърпяли корабокрушение с яхтата си в Карибско море. Баронът и съпругата му доплували със сал до необитаем остров. Той седнал на пясъка и започнал да гледа в морето. - Какво чакаш, стар глупак, никой няма да ни намери тук, ще умрем от глад и жажда! Направи нещо, задник! - истерично изкрещя съпругата му. - Успокой се, скъпа. Слушай, какво ще ти кажа. Преди три години на 23 юли за Синагогата в САЩ дарих 500 хиляди долара. Една година по-късно, след една успешна сделка на борсата, отново реших да направя дарение и на същия ден, 23 юли, им преведох 700 хиляди долара. Миналата година, моите петролните запаси нарастаха рязко и както винаги, по традиция, на 23 юли изпратих 1 милион на синагогата... - И какво от това? - попитала жена му. - Ими това, скъпа моя, че днес е 22 юли и те ще направят всичко по силите си, за да ни намерят!
Оценка 0 от 0 гласа
По алеята в парка мъж бута пред себе си детска количка с ревящо бебе и шепне над него: - Спокойно, Джим! Няма нищо страшно, Джим. Не викай, Джим. Не плачи, Джим! Какво пък толкова е станало, Джим? Погледни колко е интересно наоколо, Джим. Успокой се, Джим... Настига го млада жена и възхитено му казва: - Господине, възхищавам се от търпението с което успокоявате своя малък син Джим. Ех, ако и моят съпруг беше като вас... Мъжът я изглежда внимателно и с леден глас отговаря: - Аз съм Джим!
Оценка 0 от 0 гласа
След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се приберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: "Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални." Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено. - Майстор ли си викала, Марийке? - пита Иванчо. - Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него. - И ти му направи сладкиш? - О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.
Оценка 5 от 1 гласа
Вчера си карах по магистрала Тракия... Отляво ме задмина едно чисто ново БМВ с над 130 км/ч. Караше го жена, лицето съвсем близко до огледалото и си слагаше сенки... За момент се разсеях и когато отново и обърнах внимание тя беше вече наполовина в моето платно, все още занимавайки се с грима си. Въпреки, че съм мъжко момче се стреснах толкова, че си изпуснах електрическата самобръсначка и тя ми изби сандвича от другата ръка... Като се опитах да върна колата на платното с коляно, ми падна Джи-Ес-Ем-а от ухото директно в горещото кафе между краката ми. Кафето се разля, изгори най-ценните ми части, прекъсна важен разговор и ми скапа Джи-Ес-Ем-а. Фаса в устата успях да задържа с последни усилия... О, как мразя жени зад волана!
Оценка 0 от 0 гласа