Петък, 9 октомври 2026 | Хасково Ясно небе 18°

Разни

Умрях от страх, ти казвам! Аз изобщо нямаше да се кача в това такси, ама нямаше други. Само като видях шофьора и ми настръхна новата прическа за 25 лева. Страшен, ти казвам! А бе... Изглеждаше като човек, дето изсмуква меда директно от пчелите! Докато ме возеше, не гъкна. Половин час до вилата - пълно мълчание и Цеца Величкович до дупка! Едвам издържах. Стигаме на вилата, поглеждам... И какво да видя! Забравила съм си портфейла. Едвам си отворих устата да му кажа. А той нищо не казва. Само слезе от колата и отвори багажника. Извади едно старо одеало, постла го на тревата до колата, стои и ме гледа с един такъв рошав поглед. Изтръпнах! Ама какво правите? - викам - недейте така, моля ви се! Три деца имам. А той ме гледа още по-рошаво и ми вика: - Ти имаш три деца, ама аз имам 30 заека. Късай трева и хвърляй в одеалото!
Оценка 5 от 1 гласа
Мутра кани колегите си на рожден ден на вилата. Яли, пили, а на сутринта мутрата се събужда на една ливада и вижда че му няма костюма Версаче, Ролекс-а и мобифона. Бързо привикал групата и започнали да издирват крадеца. Търсили, търсили и напипали един скитник, у когото намерили всичко. Притиснали го и той започнал да разказва: - Събуждам се аз сутринта на ливадата, дето си спя обикновенно и гледам - до мен един костюм. Аз си викам - "я хубаво нещо, трябва да го взема" и го взех. След това се обръщам и гледам един часовник. Не съм виждал часовник от пет години. Взех и него. После гледам телефонче с антенка. Направо не помня откога не съм виждал телефон. Взех и него. След това гледам един гол задник. Направо не мога да си спомня откога не съм виждал жена. Та взех, че... В този момент мутрата се обажда: - Стига, стига, пуснете го момчета. Костюмът не е мой, часовникът за първи път го виждам и телефонът не е моят...
Оценка 0 от 0 гласа