Снежанка и принцът се чукали, а джуджетата искали да гледат през ключалката, ама били ниски та се качили едно на друго и най-малкото отгоре им казвало какво става, а те си предават надолу по веригата.
- Принцът е гол. - казва джуджето.
"Принцът е гол, принцът е гол, принцът е гол ..." се чува веригата.?
- Снежанка се съблече.
"Снежанка се съблече, Снежанка се съблече, Снежанка се съблече ..."
- Той я целува.
"Целува, целува, целува ..."
- Принцът й го вкара.
"Вкара, вкара, вкара ..."
- Клатят се яко.
"Клатят се яко, клатят се яко, клатят се яко ..."
- Принцът се изпразни.
"И аз, и аз, и аз ..."
Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.