Сряда, 7 октомври 2026 | Хасково Разкъсана облачност 21°
- Татко, защо хората се сърдят на този? - Защото хвърли камък на съдията. - Но той не улучи? - Затова му се сърдят!
Разни 2,710 прегледа
Следващ →

Още вицове

Богата баба решила да провери колко я обичат тримата й внука. Повикала един ден най-големия при себе си. Скочила в басейна и се престорила, че се дави. Внукът се колебал само миг, хвърлил се в басейна и й спасил живота. На другия ден пред къщата му имало чисто ново BMW с бележка: "Благодаря, баба ти". Същото се повторило и с втория внук, само че той бил по-бърз, затова на другата сутрин пред дома му чакал чисто нов Мерцедес с бележка: "Благодаря, баба ти". Най-малкият внук, обаче, изобщо не реагирал, когато бабата скочила в басейна и уж само симулирала, но се удавила. На другия ден след погребението, пред вилата на най-малкия внук стоял чисто нов Ролс-Ройс с бележка: "Благодаря, дядо ти!" По време на тест по съобразителност в трети клас, на въпроса " Морков, лук, картоф, Мерцедес. Коя от думите е излишна?" , 99% от децата отговорили " Морков, лук, картоф" Исках с нея сериозни отношения, а на нея в главата и бяха само глупости - да се женим. Гърбавият и пелтека си говорят. Гърбавият казва: - Абе, пелтек, знаеш ли че сам ти намерел работа?! - Така ли и къде? - Ами, като суфлъор в театара. Ядосал се доста пелтека и решил да си го върне. На следващия ден му се обажда по телефона, и го пита: - Абе, приятел сещаш ли се за онази снимка дето си я направихме миналата година? - Да? - Ела и си я пребери че не мога да си затворя албума. Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!