Ромео бил известен Дон Жуан. Дълги години обикалял той села и паланки и не пропускал да ощастливи някоя и друга хубава булка. Винаги обаче с него бил конят му Викентий. Така станало и сега. Решил Ромео да посети поредната хубавица на селото която щяла да бъде сама цялата нощ. Извикал той верния си кон Викентий и му казал:
- Аз се качвам горе при хубавицата а ти ще стоиш тук под балкона; че ако вземе да се върне мъжът и скачам и бягаме. Речено-сторено. Неминало обаче много време и на вратата се почукало. Без много да мисли Ромео скочил през прозореца. А младата жена попитала:
- Кой е?
- Как кой - конят! Дойдох да кажа, че заваля и ще чакам във входа.
Една блондинка катастрофира с колата. Полицаите идват на местопроизшествието. Питат блондинката какво е станало.
- Ми, какво да кажа! Карам си аз по пътя и една елхичка ме следва. Аз надясно - тя надясно. Аз наляво и тя наляво. И по едно време, забих се право в едно дърво! Това е!
Полицаите оглеждат. Единият записва нещо, а другия оглежда колата. По едно време вторият изкрещява:
- Каква ти елхичка, бре! Това ти е ароматизатора на колата!