Неделя, 22 ноември 2026 | Хасково Ясно небе 11°
Малко момченце моли баща си: - Тате, разкажи ми приказка... Бащата помислил и тохо казал: - Утре... тате ще си дойде навреме... трезвен... ще купи на мама цветя, а на теб колело...
Семейни 7,016 прегледа
Следващ →

Още вицове

Младо девойче, току-що завършило средното си образование, се явява на кандидат-студентски изпит. Излизат резултатите, оценката е положителна, но минава първо, второ, трето класиране - момичето не е прието. И понеже имала огромно желание да бъде студентка, девойката отишла при ректора на университета и това-онова, това-онова - преспала с него и я приели.След време момичето срешнало своя бивша учителка. Щастлива от срещата, учителката я заразпитвала: - Как си? Какво правиш? Приеха ли те? - Приеха ме, госпожо, вече съм студентка по право! - Браво! С какво те приеха? Нали се подготвяше с история и право? - Не, не. С френски, госпожо, с френски ме приеха. Cъстезание по бързостихопис! До оспорван финал достигат овчар и пастор. Задачата е да композират стихотворение, завършващо на "Тимбукту". След 44 секунди двамата финишират едновременно. Стихотворението на пастора звучи първо: I was a priest for all my life. I had no children and no wife. I read the bible through and through, to all my way to Timbooktu. Публиката е развълнувана - кахърни забрадени девици бършат носовете мокри. Журито удивено плаче... аз също! Идва, обаче, ред на стихчето на овчаря-поет. Всички затаяват дъх: When Tim and I to Brisbane went, We met three ladies cheap to rent. As they were three, and we were two, I booked one, and Tim booked two. Блондинка държи главата си над включена печка. Приятелката й я пита: - Защо си се навела над тази печка? - Защото бях посъветвана да си опичам ума! Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: - А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? - Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? - Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?" Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала: — Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти. Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал: — Е, скъпа, не ме очакваше, нали?