Дъщерята на съдия връхлита радостно в кабинета на баща си и задъхано съобщава:
- Тате, много съм щастлива. Мистър Джонс ми призна любовта си.
- Лоша работа, дъще. - поклаща глава съдията. - Доколкото познавам мистър Джонс, той си признава само под влияние на неопровержими улики...
Към часовия пред оръжеен склад приближава инспектиращ полковник:
- Фамилия?
- Иванов.
- Какво охраняваш?
- Боеприпаси.
- А защо ми разказваш това, ами ако съм преоблечен шпионин!?
Автоматен откос. Часовият замислено:
- Гледай каква измет се е навъдила!