В дъното на стаята мъждука свещ. Възрастна гледачка намества очилата си и забива поглед в разтворената длан на клиента:
- Вие ще бъдете заклан, одран, нарязан на парчета, сготвен, изяден...
- Госпожо - прекъсва я клиентът, - струва ми се, че и за двамата ще бъде по-добре, ако ми разрешите да си сваля ръкавиците от свинска кожа...
Зад вратата на аудиторията се дочува нежният глас на преподавателя:
- И така, скъпа, разтвори краката, вземи инструмента в ръце и го постави между краката си, само по-внимателно... така. А сега леко и плавно: насам-натам, насам-натам, много добре. И не забравяй, виолончелото не търпи никакво насилие...