Сряда, 7 октомври 2026 | Хасково Предимно облачно 20°
Върви си една блондинка по тротоара и изведнъж пада в една отворена шахта. Опитала се да излезе първи път - не става. Опитала втори път - пак не става... и накрая си казала: - Ще опитам още един път и ако не успея ще си тръгвам.
Блондинки 3,879 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един човек много обичал да залага на кучешки надбягвания и един път когато отишъл да заложи пак до него дошло едно старо, мършаво и трикрако куче и му казало: - Заложи на мене, всичко е сигурно аз ще спечеля! Пича се съгласил и заложил стабилна сума на кучето. Състезанието започнало и кучето едвам стигнало до финала около половин час след другите и нашия човек го хванал и го питал: - Кво стана нали всичко беше сигурно?!?!?! - Ми не знам що стана тъй! - отговорило кучето. - Колко наркомана са нужни, за да завинтят една крушка? - 15 - един да я държи и 14 да пафкат, докато се завърти стаята. Баща се прибира късно вечерта в къщи. На вратата го посреща сина му и пита: - Де беше бе, тате? - Аааа на благо бех сине. - Кво благо бе, тате!? - Аааа благо сине, благо... На следващата вечер историята се повтаря, на по-следващата - също .... Накрая детето не издържало и попитало: - Къде го това благо бе, тате? - Ами ей тука на - в съседната къща с червените фенери... На следващата вечер синът звъни на вратата с червените фенери. Отваря една кака по прозрачен халат и пита: - Какво искаш, момче? - Амииии .. благо. Влязла тя вътре и след малко му донесла една филия с мед. След пет минути лапето пак звъни: - Искам още благо! Носят му още една филия с мед. След пет минути отново звъни: - Искам още благо. Носят му трета филия, ама онва се било натъпкало вече и не му се яде. Облизало само меда отгоре и хвърлило филията. Прибира се вкъщи и бащата пита: - Къде скиташ бе? - Аааа на благо бех. - И кво стана? - Ми двете ги оправих ама третата само я излизах...... Преди няколко хиляди години, Бойко Борисов срещнал мечка. Тя толкова се уплашила, че избягала на северния полюс а козината й побеляла от ужас... Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал: — Кой чука? — Георги. — Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца. — Ами Гонзо, бе! — … — Георги Иванов – Гонзо! — А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.