Вицет — Хасково

Детски закони за собственост: 1. Ако го харесвам, то е мое 2. Ако е в моите ръце, то е мое 3. Ако мога да ти го взема, то е мое 4. Ако допреди малко съм го имал, то е мое 5. Ако то е мое, то никога не може да стане твое. 6. Ако строя нещо, то всички части са мои. 7. Ако изглежда като мое, значи е мое. 8. Ако си мисля, че е мое, значи е мое. 9. Ако то е твое и аз го открадна, значи е мое. 10. Ако … Почакайте за секунда, това май не са Детски закони за собственост, а бизнес плана на Microsoft !

Програмисти 03.10.2017 4,115 прегледа

Следващ →

Още вицове

След претърпян пътен инцидент млада омъжена жена изпада в дълбока кома. Докато е в болницата, санитарката която я мие с мокра гъба забелязва че когато прекара гъбата през гениталиите на жената на монитора на апаратурата се появява някаква мозъчна дейност. При следващото посещение на съпруга на жената, санитарката разказва на мъжа за наблюденията си. - И аз такова да ви предложа малко френска любов, пък тя може да се оправи жената. Ще ви дръпна тука завесата пак каквото направите. Мъжа много притеснен се съгласява. Започва той и след малко апаратите се разпищяват - жената изпаднала в клинична смърт. Тича санитарката, дърпа завесата и гледа мъжа виновно да си закопчава панталона. - А тя май се задави - казва той. Младеж решава да се помайтапи с по-възрастен съсед и му казва: - Как е пишока? Рипа ли? А? - Рипа, рипа, ама като слизам по стълбите. Говорят си две приятелки: - Моя е още в кръчмата. - Да взима пример от моя - отдавна го донесаха вкъщи. "Някои хора разправят за мен, че съм ужасен човек. Но това не е така - аз имам сърце на мил, чувствителен юноша. Пазя го в един буркан със спирт на бюрото си." (изказването се приписва на Стивън Кинг) Четирима поостарели джентълмени седят на игрището за голф и си спомнят: - М-дааа, от година на година стиковете ми се струват все по-тежки и по-тежки, - казва единият. - Ахаа, и разстоянието от дупка - до дупка става все по-голямо... - добавя другият. - И хълмчетата са по-стръмни от едно време.. - казва третият. Четвъртият, наслушал се на техните оплаквания ги прекъсва: - Стига мрънкахте, бе! Радвайте се, че още сме от правилната страна на тревата...