Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение:
- Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то?
- Автомат! - отговорил войника.
- Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то?
- Автомат! - казал войникът след дълъг размисъл.
- Не е, това е маргаритка - отчаяно казало момичето - Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то?
След дълго мислене войникът се предал.
- Е не знам!
- Това е жаба.
- Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.