Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…
Действието се разивива пред родилния дом на Шейново, а ситуацията била същата - един куп мъже, всеки от които крещял с пълен глас към жена си:
- Марияяяя! Излез да те цункааам!
- Таняааа! Покажи ми бебенцетооо!
- Дафинкеееее! На кого приличааа?
- Катяааа! Момче ли е или момичеее?
Изведнъж, сред всички тези щастливи мъже, се появил някакъв здравеняк с ушанка и ватенка, който също отправил поглед към родилния дом и мощно изревал:
- Иванеееее! Иване бееее!
Всички замлъкнали и го загледали ужасени. Но човекът продължил да вика:
- Иванеее! Покажи се бе, Иванее!
Хората седяли като гръмнати, някои взели и да се кръстят, а човекът с ушанката погледнал към покрива на родилния дом и пак изкрещял:
- Иванеее! Взел съм ти кафе, ела като оправиш горе керемидите!