Червената шапчица, по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
Двама луди пътуват във влак.
Влакът влиза в тунел. Минута, две, три… Тунелът не свършва.
- Защо е толкова дълъг този тунел? - безпокои се единият.
- Ей, че си тъп! Нали седим в последния вагон!