Колко променливо нещо е живота! Тази сутрин, закусвайки яйца, се замислих:"Съвсем скоро е било в задника. Сега го слагам в устата. А още утре пак ще бъде в задника..."
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев:
- Добрутро, Леонид Илич!
Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия.
- Това съм аз, Карлсон.
- Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев.
- Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги!
- Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?