Късно през нощта се чука на вратата на сарафин. Сарафинът отваря и го нападат двама.
— Какво искате от мен?
— Сто килограма злато!
— А може ли да ви дам сто и пет?
— Може!
— Жено, злато мое, ставай, за теб са дошли!
- Ало! Ало да, бърза помощ ли е?!
- Не! Сбъркали сте!
- А-а-а! Много ви моля да ме извините!
- Няма нужда! Случва се!
- Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте...