Вървяли си през гората Мечо Пух и Прасчо. Излезли на една полянка и що да видят - захвърлена пушка. Понеже не били виждали такова чудо досега, хванали да я разглеждат. Прасчо я хванал за дулото, а Мечо - съответно за приклада. Но естествено Мечо Пух най-накрая стигнал до спусъка и го натиснал. Чул се страшен гръм. Прасчо паднал на тревата и почнал да се превива:
- Квии - квии - квиииииик.
- К’во се хилиш бе, свиньо мръсна - изръмжал Мечо - ’наш как ми писнаха ушите.
Вървяло едно вампирче през гората много гладно. Гледа на едно дърво вързана една гола мадама и до нея един много стар вампир седи и нещо се куми.
- Ийй дядо, айде да й изпием кръвта на тая.
- Не мога, синко, нямам зъби.
- Ами как живееш тогава?
- Карам я някак криво-ляво от месец на месец.