В село имало един гърбав и един сакат. Гърбавия го бъзикали много по-често от сакатия и един ден той решил да се махне от селото. Тръгнал из гората и изведнъж пред него "буф" - Дяволът:
- Кой си ти, бе?
- Ами аз съм гърбав.
Взел му дявола гърбицата и човекът, вече здрав, се прибрал подскачайки и тананикайки обратно в селото. Като го видял сакатия, че е без гърбица учуден го попитал:
- Какво стана с гърбицата, как се излекува?
- Ам и отидах в гората и срещнах Дявола, който ме излекува.
Решил и сакатия да търси Дявола, тръгнал из гората и изведнъж "буф" - пред него Дявола:
- Кой си ти?
- Аз съм сакат.
- На ти тогава една гърбица.
Пет задължителни принципа на общуване на "слугите на народа" с народа:
- Обещание, че ще му бъде топло, когато му е студено.
- Обещание, че ще му бъде хладно, когато му е студено.
- Винаги да му се напомня за своите успехи, от които не му е нито горещо, нито хладно.
- Никога да не се напомня за провалите, от които му е горещо или хладно.
- Периодично да се пита за това, как ще му бъде по-добре - горещо или хладно.