Вървели си по една горска пътечка Бай Ганьо, турчина и французина в колона по един. Първи вървял турчина, след него французина и накрая Бай Ганьо. И както си вървели турчина възкликнал:
- Я злато!
- Уау! -казал французинът.
- За мене! - казал българина и си го прибрал. Продължили те нататък и турчина гледа някакъв скъпоценен камък.
- Я какво ли е това? - казал той.
- Тва е диамант! - отбелязал французинът.
- О, така ли, я той ми мирише на моя джоб! - казал Бай Ганьо и си го прибрал.
Ядосал се турчина, че все Бай Ганьо обира нещата, които намират и решил да застане той отзад. И така сменили се те и продължават по пътеката.
- Лайнооооооо!
- Мирише!!!
- За мене!!!Ам ам ам.
Английски бизнесмен получава писмо от свой колега. Текстът на писмото е следният: “Драги сър, тъй като моята секретарка е дама, аз не мога да й продиктувам това, което си мисля за Вас. Смятам, че тъй като аз съм джентълмен, аз също нямам право дори да си мисля подобни неща за Вас. Но понеже Вие не сте нито първото, нито второто, се надявам, че ще ме разберете правилно.”