Един англичанин отива на лов за бели мечки при чукчите.
Чукчата, който ще го води го пита:
- Можеш ли да бягаш?
- Мога.
- Пак те питам, можеш ли бързо да бягаш?
- Мога, разбира се!
Тръгнали на лов. Вървели цял ден. Накрая чукчата видял една заспала мечка. Отишъл до нея и леко я набучкал с ножа. Мечката се разярила, скочила и ги подгонила. Тичали, тичали… На англичанина му омръзнало да тича, спрял, обърнал се и застрелял мечката. Чукчата ужасно се ядосал и го пита:
- Аз като те питах можеш ли да бягаш ти какво ми отговори?
- Мога.
- А сега, ти ще носиш мечката до селото.
Рано една есенна сутрин иконома на Милорд влиза паникьосан в стаята му по долно бельо и вика:
-Милорд, наводнение...
Милорд го прекъсва:
-Джон, колко пъти съм ти казвал да не влизаш при мен в неопрятен вид. Ако обичаш напусни, приведи се в изрядна форма и тогава заповядай да ме информираш!
Джон напуска стаята и след известно време се втурва отново в стаята викайки:
-Милорд, реката преля...
-Джон, колко пъти съм ти казвал да не влизаш при мен без да си почукал и без да си получил разрешение. Напусни и изпълни всичко както трябва!
Джон излиза, чука на вратата. Милорд дава разрешението си. Джон влизайки замахва с ръка за покана като, че кани някой да влезе и казва:
-Милорд, моля приемете Темза!